Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 6992/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Т., чрез адв. Г., против Решение №370 от 07.04.2023г., постановено по адм. дело №1759/2022г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Заповед № 8-Z-684/07.07.2022 г. на кмета на О. С. в частта, в която е разпоредено премахване на незаконни строежи - обект № 2 – дървена постройка за временно обитаване и обект № 4 – дървена постройка магазин. В касационната жалба се твърди и се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Претендира се отмяната му в отхвърлителната му част и уважаване на жалбата срещу оспорения адм. акт.

Ответникът - кмет на О. С. не изразява писмено становище по касационната жалба.

Ответникът „Ел стомана“ ООД, в писмен отговор, чрез адв. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез адв. И. оспорва жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на М. Т., срещу Заповед № 8-Z-684/07.07.2022 г. на кмета на О. С. в частта, в която ѝ е разпоредено да премахне незаконни строежи - обект № 2 – дървена постройка за временно обитаване и обект № 4 – дървена постройка магазин, находящи се в поземлен имот с идентификатор 67800.53.26 по КККР на гр. Созопол, м. Мапи, землище на гр. Созопол.

За да постанови този резултат, в съдебното производство, съдът приел за установено от фактическа страна, следното: Служители на О. С. са съставили констативен акт /КА/ №7/30.05.2022г. за извършена на 11.02.2022 г. проверка в поземлен имот с идентификатор 67800.53.26, м. "Мапи", землището на гр. Созопол. При проверката е установено, че в източната част на имота е положена бетонова настилка и върху нея са поставени следните обекти: дървена постройка за временно обитаване с размери 12,00м. на 3,00м. и едноетажна паянтова сграда с размери 8,50м. на 7,00м., представляваща дървена конструкция с едноскатен покрив от метални профилни листа, която се ползва през летния сезон като магазин. Отразено е, че имота е собственост на М. Т. и Г. К., като строежа е извършен от "М. К. 67" ЕООД. Посочено е, че за строежа няма строителен надзор, одобрени инвестиционни проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Протокола от 11.02.2022 г. , в който е оформена проверката, е бил изпратен до М. Т. и Г. К. с писмо изх. № 94-00-586/25.02.2022 г. В О. С. е постъпило писмено становище от Танева с вх. № 94-00-586-1/14.03.2022 г., в което сочи, че е отдала под наем на "М. К. 67" ЕООД 632/1264 кв. м. идеални части от имота, като констатираните обекти не са изградени от нея. Към становището са приложени разрешение за поставяне и монтаж № 35/13.06.2013 г., уведомление за инвестиционно намерение до директора на РИОСВ гр. Бургас с вх. № 1460/30.05.219 г., заявление за презаверка на разрешение за поставяне на временен обект в частен имот до кмета на О. С. с вх. № УТ-1989-83/03.06.2019 г. До "М. К. 67" ЕООД е изпратено писмо с изх. № 26-00-443/21.03.2022 г. на заместник кмета на О. С. с което се дава възможност в 7-дневен срок от уведомяването да се представи становище и наличната документация относима към направените с констативния протокол констатации.

КА № 7/30.05.2022г. е изпратен до М. Т., Г. К. и "М. К. 67" ЕООД с писмо изх. № 94-00-1737/01.06.2022 г. Той е получен от Костадинов и "М. К. 67" ЕООД на 06.06.2022 г., а от Тенева на 07.06.2022г. Със заповед № 8-Z-684/07.07.2022 г. на кмета на О. С. която възпроизвежда констатациите по акта, е разпоредено да бъдат премахнати, установените незаконни строежи: "3 броя едноетажни постройки и алуминиев павилион върху бетонова настилка", находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.53.26, м. Мапи, землище на гр. Созопол. В мотивите на заповедта е описано процесното строителство, като е посочено, че то е извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – без необходимото разрешение за строеж. Посочено е, че имота е собственост на М. Т. и Г. К. като строежа е извършен от "М. К. 67" ЕООД и е прието, че е налице установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в заключението по която вещото лице е изследвало и описало всеки един от процесните обекти. За обект № 2 от КА установява, че е дървена постройка за временно обитаване е с приблизителни размери 8, 40/3, 50м. и площ 29, 4 кв. м., изградена като дървена конструкция с 10х10см. колонки и греди с наковани върху тях OSB плоскости за стени, под/дюшеме, таван и покрив. Покривното покритие е от профилирана ламарина, като постройката е монтирана върху дървени трупчета. За обект № 4 установява, че е дървена постройка магазин е с приблизителни размери 8, 50/8, 00м. и площ 68, 00 кв. м., конструкция – дървена носеща и покривна конструкция (колони и греди 10/10см., покривни ребра 5/10см.). Покрив четирискатен с покритие от метални керемиди и ЛТ ламарина. Стени и таван - дървена конструкция покрита с OSB плоскости, боядисани с блажна боя. Дограма – врати и прозорци ПВЦ. Под – бетонова плоча с покритие от теракотени плочки - дървената носеща конструкция е монтирана върху бетонова плоча/фундамент трайно прикрепен към терена, чрез връзки тип "Монтажна обувка" на дървени колони с бетонова плоча. Според вещото лице обект № 4 може да се пренесе чрез помощта на кран и съответното такелажно оборудване, но без основата/фундаментна плоча, след демонтиране/разрязване на "Монтажната обувка", с която завършва всяка една от колоните.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетото заключение на СТЕ, като обсъдил всички възражения и доводи на страните, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ да издава заповеди за строежи от четвърта до шеста категория, в изискуемата форма и реквизити, при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ. Че след като в хода на административното производство не са ангажирани безспорни доказателства за лицето което е извършило процесните обекти, правилно в обжалваната заповед, като възложители на строежа са посочени собствениците на имота и те са определени като адресати на задължението за премахване на обектите.

За строежът, описан като обект №2, съдът направил правен извод, че по своето предназначение представлява строеж от допълващо застрояване, по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, като спомагателни постройки - VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, тъй като попада сред изключенията предвидени в нормата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж, като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези. В случая е налице строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не се установява за него да е издавано такова, поради което правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Този строеж не е търпим по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ бр. 82/2012 г.), тъй като от самия жалбоподател и заинтересуваната страна се твърди, че той е извършен от дружество-наемател на имота, като представения договор за наем е сключен на 15.07.2013 г., а посочените норми са приложими по отношение на строежи извършени преди 31.03.2001 г.

За строежът, описан като обект №4, съдът направил правен извод, че не представлява преместваме обект по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като неговия под е бетонова плоча с покритие от теракотени плочки, върху която е монтирана дървената носеща конструкция и е трайно прикрепен към терена, чрез връзки тип "Монтажна обувка" на дървени колони с бетонова плоча, съответно фундаментната плоча е част от процесния обект и може да послужи за основа на строеж. С оглед начина на закрепване на обекта и на факта, че неговите основи могат да служат за основи на строеж, то същия представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този строеж е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, като сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж, като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези. Правилно е прието от административния орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквото за не е издавано, съответно е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с процесната заповед правилно е разпоредено неговото премахване. Съответно, този строеж не е търпим и по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ бр. 82/2012 г.), тъй като той е извършен след 2013 г. от дружеството-наемател, съгласно твърденията на страните, а посочените норми са приложими по отношение на строежи извършени преди 31.03.2001 г.

В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспорената заповед, в частта и досежно обект № 2 – дървена постройка за временно обитаване и обект № 4 – дървена постройка магазин, находящи се в поземлен имот с идентификатор 67800.53.26 по КККР на гр. Созопол, м. Мапи, землище на гр. Созопол, е законосъобразно издадена и отхвърлил жалбата срещу нея в тази ѝ част.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключенията на приетите съдебно - технически експертизи. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, по отношение незаконността на строежите, по отношение на които жалбата срещу процесната заповед е отхвърлена, и тези изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Касаторът е съсобственик на имота, в който са изградени процесните строежи. Съставеният КА му е надлежно връчен и той е имал възможност да представи възражение и доказателства, опровергаващи констатираното в него. Правилен е изводът, че в случая се касае за извършени в имота му незаконни строежи без разрешение за строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, при липса на данни за извършителят им.

При разглеждане на спора съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Не е превишил своята компетентност, а е разгледал спора в рамките на описаните в процесната заповед като незаконни строежи четири обекта. За яснота, при фактическите и правни установявания, условно ги номерирал, като обсъдил подробно техническите и строителни характеристики на всеки от тях. Приел за незаконни два от описаните в процесната заповед строежи – обект 2 и обект 4, а по отношение на другите два отменил оспорената пред него заповед. Аргументирал се, защо приема, че обект 2 и обект 4 представляват строежи и защо са незаконни. Неснователно е възражението на касатора, че неправилно е определен за адресат на процесната заповед. Като съсобственик на поземления имот, в който са изградени незаконни строежи, той се явява такъв. С оглед установения период на извършването им, правилно приел неприложимост на нормите на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Такива са и всички останали касационни основания, наведени с касационната жалба.

Предвид изложеното съдебното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлена подадената жалба поради законосъобразност на оспорената заповед, е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила.

Същевременно, извършвайки служебна проверка за допустимост на съдебното решение в неговата цялост и във връзка с мотивирано възражение на касатора, направено и пред административния съд, касационният инстанция установи, че Административен съд Бургас неправилно е конституирал като заинтересована страна по делото „Ел стомана“ ООД, станал съсобственик на имота, в които са разположени незаконните строежи, след постановяване на процесната заповед. Това дружество не е адресат на същата. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж, страни са само оспорващият заповедта - в качеството на жалбоподател, адресатите ѝ - в качеството на заинтересовани страни и органа, издал заповедта - в качеството на ответник. Всяко друго лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден. Поради изложеното, съдебното решение по отношение на конституирането от съда на „Ел стомана“ ООД като заинтересована страна, в това число и по отношение на присъдените в негова полза разноски, следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част да се прекрати. На същото основание не следва да се обсъжда и депозирания от това дружество отговор, както и претенцията му за разноски за настоящото производство.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №370 от 07.04.2023г., постановено по адм. дело №1759/2022г. по описа на Административен съд Бургас.

ОБЕЗСИЛВА Решение №370 от 07.04.2023г., постановено по адм. дело №1759/2022г. по описа на Административен съд Бургас, по отношение на страната „Ел стомана“ ООД, [ЕИК], със седалище в гр.София, както и в частта на присъдените в полза на това дружество разноски, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ