Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 7021/2023 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Завеждащия „Консулска служба“ при Посолството на Р. Б. в Одрин, Р. Т. подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н. З. срещу решение №1907 от 24.03.2023г., постановено по адм. дело №9328/2022г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения по съществото на спора и моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В. Мажуга, гражданка на Украйна, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Е. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При изложени съображения предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, като вместо същото да бъде постановено друго, с което жалбата на В. Мажуга срещу постановения отказ за издаване на виза да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Мажуга, гражданка на Украйна срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D, издадена на 19.07.2022 г. от името на К. К. служба при Посолство на Р. Б. в гр. Одрин, Р. Т. Първостепенният съд е отменил този отказ и е върнал преписката на административния орган за постановяване на мотивиран акт по същество. Приел е, че в оспореният административен акт не е изрично посочено лицето издало същия, както и че подписа не е четлив, положен е единствено печат на посоченото консулство. На следващо място е приел за установено, че актът е издаден в законна писмена форма, но при неспазване на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК и чл. 34, ал.1 изр. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Приел е, че в постановения отказ липсват фактически основания за постановяването му като са посочени единствено правни такива, както и че не са обсъдени представените от чуждия гражданин доказателства. На следващо място е установил, че в административния акт е цитирани нормите на чл. 82, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ, които съдържат различни хипотези. Административния орган не е изложил фактически основания за цитирането им.

По тези съображения, съдът е отменил процесния отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е неправилно.

Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради обстоятелството, че не се съдържат фактически основания. Изискването за мотивиране на административния акт налага посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания дават право на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. В настоящия случай отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В същия са попълнени полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания– чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ във връзка с чл.82, ал.1, т.1 и т. 2 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ предвижда, че се отказва издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, а с разпоредбите на чл. 82, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ са посочени хипотезите при който предоставената временна закрила се прекратява, а именно: 1. С изтичането на срока, за който е постановена; 2. С решение на Съвета на Европейския съюз. В случая, административният орган е посочил, че не е доказана достоверността на целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, във връзка с чл. 82, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. От доказателствата по делото се установява, че чуждата гаржданка е пребивавла законно на територията на Р. Б. тъй като притежава регистрация за временна закрила съгласно становище с рег. №УРИ 5382р-4953-08.08.2022г. на ОД на МВР-Бургас, Сектор „Миграция“. По делото не са представени доказателства от които да е видно, че представената временна закрила е прекратена по реда на чл. 82, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ, поради което същата пребивава законно на територията на Р.България и получения статут на временна закрила е несъвместим с подадените документи за виза, в качеството на осигурен пенсионер по реда на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ по аргумент на чл. 82, ал.3 от ЗУБ, в който е предвидено, че след прекратяването или отнемането на временната закрила спрямо чужденеца, освен ако е подал молба за предоставяне на международна закрила, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Р. Б. Следователно, фактическите основания за издаване на акта са относими към конкретния казус, в контекста на приложените доказателства, с което не се установява да е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Процесният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение № 7 към НУРИВОВР, който съдържа полета, всяко от които съответства на едно или няколко от предвидените в чл. 10 от ЗЧРБ основания за отказ, анулиране или отмяна на виза, които полета компетентните органи трябва да посочи, за да съобщят на кандидата за мотивите на постановеното срещу него решение за отказ.

На следващо място настоящият съдебен състав приема за неправилен извода на административния съд, че в постановения отказ не е посочено лицето, което го е постановило, както и че подписа не е четлив. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, е налице положен подпис в края на отказа под поставения печат, поради което следва да се приеме, че изискването за полагането на подпис на издателя на акта е спазено, както и че на латиница е изписано името на М. А., който видно от заповед №152/03.09.2021г. на Генерален консул на Р.България в Одрин е определен за консулско длъжностно лице с определени правомощия, въз основа на което следва да се обоснове извод за липса на нарушение на чл. 59, ал.2, т. 8 от АПК.

Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне като неоснователна на подадената жалба.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1907 от 24.03.2023 г. по адм. дело № 9328/2022 г. на Административен съд София– град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В. Мажуга, гражданка на Украйна срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D, издаден на 19.07.2022г. от името на Консул, Консулска служба при Посолството на Р. Б. в гр. Одрин, Р. Т.

ОСЪЖДА В. Мажуга, да заплати на Консулска служба при Посолство на Р. Б. в гр. Одрин, Р.Турция сумата 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА