Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: В. А. Членове: ДАНИЕЛА МАВР. А. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 7029/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е молба от Х. К., от гр. В. Т. за изменение на Решение № 12845 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7029/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските.

С описаното решение настоящият съдебен състав е отменил Решение № 168/20.06.2023 г., постановено по адм. дело № 80/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – В. Т. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Х. К. от гр. В. Т. срещу приложената от Т. К. в качеството му на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. В. Т. ул. "Т. С. № 1, бл. "А", на 16.01.2023 г., принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "ВОЛВО С 60", с рег. № [рег. номер], обективирана в Констативен протокол № 77/16.01.2023 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК в полза на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, структурата, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, са присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 370,00 лева.

В молбата и в допълнително представените съображения се поддържа, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, т. к. по делото няма данни сумата да е заплатена от дружеството, в чиято полза са присъдени. Моли се да бъде постановено определение, с което да се отмени решението по адм. дело № 7029/2023 г. в тази му част.

Ответната страна - Т. К. в качеството на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на искането.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подписана с квалифициран електронен подпис и е подадена по електронен път на електронната поща на Върховния административен съд в 19.11 часа на 22.01.2024 г. Подписана с квалифициран електронен подпис, молбата има характер на подписан електронен документ, постъпил в съда, като по аргумент от чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, е годна валидно да сезира съда. Същата е е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 60, ал. 6, вр. с ал. 3 ГПК, считано от датата 20.12.2023 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. Видно от постъпила по делото молба от 16.10.2023 г., докладвана в протокола от проведеното на 16.10.2023 г. открито заседание по делото, процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски, описани по пера и размер в представен списък по чл. 80 ГПК. Идентично искане е направено и пред първоинстанционния съд, видно от протокола на проведеното на 05.06.2023 г. открито заседание по адм. дело № 80/2023 г. по описа на АС - В. Т. (л. 98 от делото). По отговорността за разноски съдът не може да се произнася служебно, а само по молба на заинтересуваната страна, поради което неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски. В конкретния казус искането е направено от надлежна страна, същото е своевременно, поради което е било уважено, като Х. К. е осъден да заплати на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД – структурата, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 370,00 лева лева, както следва: 300,00 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото пред АС – В. Т. процесуално представителство и 70,00 лева - заплатена за касационното производство държавна такса. Доказателства за реализирането им се съдържат на л. 43 от първоинстанционното дело и на л. 8 от настоящото.

Процесуалният закон предвижда възможност за присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК при установено осъществяване на процесуално представителство от адвокат в допустимите хипотези. Отговорността за разноски при адвокатска защита се урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по договор - Арг.: чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Изложените в молбата доводи са в противоречие със законовото правило, като с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС е дал тълкуване на нормите на чл. 78 ГПК, посочвайки че изискванията за представяне на доказателства за направени разходи за възнаграждение на процесуалния представител се прилагат в хипотезите на осъществена защита от адвокат. В конкретния случай в договора за правна защита и съдействие изрично е посочено, че сумата е платена в брой на датата на сключването му, а клиент е Т. К. в качеството на служител в "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД - В. Т. Очевидно същият действа в длъжностното си качество, а не упражнявайки самостоятелна правосубектност. И доколкото законът допуска органът, издател на акта да упълномощи адвокат или служител с юридическо образование за осъществяване на защитата по делото, то и представляваният правен субект има право на разноски, които изрично са предвидени в процесуалноправната норма.

Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на административния орган, а в полза на юридическото лице, в чиято структура същият е ситуиран, респ. в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. След като възнаграждението се дължи не на органа, а на бюджета на административния орган, който той представлява, начинът на изпълнение на паричното задължение е ирелевантен за реализиране на отговорността за разноски за загубилата делото страна по спора.

Поради тези съображение настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. К., от гр. В. Т. за изменение на Решение № 12845 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7029/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. М. п/ КАЛИНА АРНАУДОВА