Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 7033/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 2750/21.04.2023 г., постановено по адм. д. № 7369/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-22221520007661-091-001/16.03.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 856/03.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Ай Ди Ел Груп“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221520007661-020-001/08.12.2020 г., издадена от началника на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, изменена със заповед № Р-22221520007661-020-002/05.03.2021 г. и заповед № Р-22221520007661-020-003/11.03.2021 г., изменена със заповед № Р-22221520007661-020-004/15.03.2021 г., изменена със заповед № Р-22221520007661-020-005/13.04.2021 г. е възложено извършването на ревизия на „Ай Ди Ел Груп” ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2018 г. до 31.10.2020 г. Съобразно първата заповед за възлагане на ревизия, ревизията е следвало да бъде извършена от Т. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Е. Б. – старши инспектор по приходите. Съобразно заповедта за възлагане на ревизия от 05 март 2021 г. ревизията следва да бъде извършена от Т. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и И. К. – главен инспектор по приходите. Съобразно заповедта за възлагане на ревизия от 11 март 2021 г., ревизията следва да бъде извършена от Р. З. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и И. К. – главен инспектор по приходите. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, са връчени екземпляри от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221520007661-092-001/17.02.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221520007661-091-001/16.03.2022 г. С ревизионния акт е определен ДДС за внасяне в размер 291 196, 37 лв. и са определени лихви в размер на 68 272, 55 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който го е потвърдил с решение № 856/03.06.2022 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е обявен за нищожен с решение № 2750/21.04.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 7369/2022 г., като при съобразяване на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, при прилагане на нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка е изпратена на компетентния административен орган, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на съдебното решение задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Съдът е приел, че съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Приел е, че в процесния случай не е доказана причината за смяната на ревизиращия екип – веднъж на един от членовете му и втори път на ръководителя на ревизията. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства към датата на издаване на решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК да е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Приел е, че след като решението за изземване на конкретната преписка от първоначално определения ръководител на ревизията е издадено без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал ревизионния акт в качеството на ръководител на ревизията въз основа на решението за изземване на правомощия не притежава съответната материална компетентност. Административният акт издаден при липсата на компетентност е нищожен. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Доколкото спорът не е решен по същество, тази съдебна инстанция не следва да се произнася по отношение на фактите, установени от първоинстанционния съд във връзка с допълнително определените задължения за ДДС.

Правните си изводи тази съдебна инстанция преценява при съобразяване на обстоятелството на подадена касационна жалба, без посочени конкретни пороци на първоинстанционното съдебно решение. По делото е представено допълнение към касационната жалба, което е с дата 04.12.2023 г., което означава, че е извън срока за оспорване на процесното решение по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са преклудирани всички възражения за незаконосъобразност на решението от категорията на тези по чл. 218, ал. 1 от АПК, поради което обхвата на инстанционния контрол включва наведените с допълнителната касационна жалба оплаквания, относими към проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК. Съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Преценката за прилагането на материалния закон, съобразно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд прави въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При съобразяването на тези разпоредби и забраната на чл. 220 от АПК за фактически установявания от касационната инстанция, решението на първоинстанционния съд е правилно и правилността му не се отрича от представените в касационното производство писмени доказателства, които не са били представени в производството пред първата съдебна инстанция. Като доказателства в производството пред тази съдебна инстанция са представени решение № Р-22221520007661-098-001/05.03.2021 г., с което началникът на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП София, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззел разглеждането и решаването на Р-22221520007661, свързан с „Ай Ди Ел Груп“ ЕООД от Е. Б. и е възложил правомощието по извършване на И. К.. В решението е посочено, че със заповед № 201/15.02.2021 г., считано от 15.02. 2021 г. Е. Б. е преназначен в дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“, решение № Р-22221520007661-098-002/11.03.2021 г., с което на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на Р-22221520007661, свързан с „Ай Ди Ел Груп“ ЕООД от Т. И., като правомощията по извършване на ревицията са възложени на Р. З.. Като основание за издаване на решението е посочено, че съз заповед РД-01-149/05.03.2021 г. на директора на ТД на НАП София, Т. И. е освободена от функцията на ръководител на екип, заповед № РД-01-152 от 08.03.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП София, с която се утвърждава списък за разпределение на органите по приходите, ръководители на екипи „Ревизии“, началници на сектор Ревизии. Както се посочи и по-горе в мотивите на това съдебно решение, тези доказателства се преценява по реда на чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК, в привръзка с чл. 218, ал. 1 от АПК. При съобразяването на тези обстоятелства, следва извода, че от събраните по делото доказателства следва извода за нищожност на ревизионния акт, обоснован с нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221520007661-020-001/08.12.2020 г., издадена от Е. С., началник на сектор в ТД на НАП София, като извършването на ревизията е възложено на Т. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Е. Б. – старши инспектор по приходите. Спорът между страните относто компетентността на административния орган правилно е определен от първоинстанционния съд, и той е относно наличието на някоя от предпоставките за приложимост на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено обстоятелството на изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Всъщност дори не изглежда като вероятно административният орган да е обосновал наличието на която и да било от хипотезите за приложимост на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Действително, когато поради обективни причини органът е в невъзможност да участва в провеждането на ревизията в посочените времеви граници, следва да се приеме, че в такава хипотеза е налице "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице доказателства, които установяват наличието на трайна невъзможност за изпълнение на функциите по отношение на Т. И. в качеството й на ръководител на ревизията. Не се установява наличието на която и да е от хипотезитие на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган е изключение, при спазването на определени предпоставки, които не са доказани в това производство. Промяната в длъжността на органа следва да води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието на коя от хипотезте по чл. 7, ал. 3 от ДОПК е приета за осъществена от административния орган.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като с оглед на изхода на спора, следва да му се присъдят направените разноски по представен списък на разноските в размер на 9900 лв., които съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие са заплатени в брой.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2750/21.04.2023 г., постановено по адм. д. № 7369/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „Ай Ди Ел“ ЕООД разноските по делото в размер на 9900 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА