Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 7080/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (от 06.10.2023 г. с наименование „Комисия за противодействие на корупцията“), чрез К. М. – началник на отдел „Процесуално представителство“, при Дирекция „Конфликт на интереси“ срещу Решение № 801 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 873 по описа за 2022 г. на Административен съд София - област.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е за отмяна на решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което бъде отменен административният акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. С., чрез адвокат В. К., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение е отменено Решение №РС-18696-21-049 от 06.07.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на В. С., в качеството му на кмет на община Сливница, като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (отм.) (ЗПКОНПИ, (отм.)), за това, че е издал Заповед №66-00-71 от 26.02.2021 г. в частен интерес, на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, буква „а“, с което е нарушил чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ, (отм.) и му е наложена глоба в размер на 5 000 лева Със същото решение е установен конфликт на интереси по отношение на В. С., в качеството му на кмет на община Сливница, като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.) за това, че е издал Заповед №66-00-78 от 26.02.2021 г. в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т. 15, буква „а“, с което е нарушил чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ, (отм.) и му е наложена глоба в размер на 5 000 лева, като е постановено да бъде отнета в полза на общината от жалбоподателя сума в размер на 130 лева, представляваща нетно дневно възнаграждение за 26.02.2021 г. – датата, на която е осъществено нарушението.

С решението, в тежест на касатора, са възложени и разноските по делото.

От фактическа страна по делото, съдът е приел за установено, че административното производство пред КПКОНПИ е започнало с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси №КИ-147 от 15.09.2021 г. по сигнал с вх.№ ЦУ01/18696 от 02.09.2021 г. срещу В. С., в качеството му на кмет на община Сливница, като в сигнала се съдържат твърдения, че близки и познати на кмета на община Сливница са придобили бившето стопанство в с. Братушково, ползват земи, водоеми и други имоти в района на общината, без да е ясно на какво основание става това, че не е ясно и по какъв начин са отдадени на лица, вероятно близки до кмета, язовир „Братушково“ и комплекс „Етно село“ и със средства по европейски програми ли е станало финансирането.

В резултат на проведеното административно производство и събраните доказателства, КПКОНПИ е установила, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.), тъй като В. С., в качеството си на кмет на община Сливница, е издал Заповед №66-00-71 от 26.02.2021 г. и Заповед №66-00-78 от 26.02.2021 г., с което е упражнил свои правомощия по служба, на основание чл. 44, ал. 1,т. 1 и т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 37в, ал. 16 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които заповеди предвиждат и сключване на договори за наем на конкретно посочени недвижими имоти, собственост на община Сливница, с трайно ползване – полски пътища, с конкретно посочени субекти, като в това число в тях изрично е посочено и дружеството „Апекс плант“ ЕООД, чийто собственик и управител е свързаното със Стоилков лице и негов баща - Д. К.. Комисията е направила извод, че издавайки двете заповеди, В. С. е действал при наличие на частен интерес за свързаното с него лице, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и следователно са налице нарушения на забраната по чл. 58, предложение 4 от ЗПКОНПИ от В. С., в качеството му на кмет на община Сливница и лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), изразяващи се в издаване на Заповед №66-00-71/26.02.2021г. и Заповед №66-00-78/26.02.2021г. в частен интерес на свързаното с него лице Д. К., като едноличен собственик на капитала на „Апекс плант“ ЕООД, както и че при наличието на такъв частен интерес, кметът е следвало да се отведе от издаването на посочените заповеди, съгласно изискването на нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.).

Вследствие на това КПКОНПИ е издал оспореното решение, предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото.

Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Необосновано административният съд е възприел доводите, наведени в първоинстанционната жалба досежно ролята и функциите на кмета и общинския съвет при управлението на общинското имущество. Съдът се е мотивирал, че отдаването под наем на общински имоти, с начин на трайно ползване – полски пътища, на ползватели, участници в споразумението за създаване на масиви за ползване в землища в община Сливница, представлява дейност по управлението на недвижими имоти – общинска собственост, което се извършва под общото ръководство и контрол на общинския съвет, съобразно чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост и Наредба №2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имущество, собственост на община Сливница и за определянето на безстопанствените имоти на територията на общината. Изложил е аргументи, че става дума за сложен смесен фактически състав, който, за да породи целените правни последици, изисква осъществяването последователна на различни задължителни елементи, част от които да са с административноправен характер, а други — с гражданскоправен характер, а ответникът, в качеството си на кмет е действал в изпълнение на Решение №131 от 11.01.2021 г. по Протокол №15 на общинския съвет, според което общинският съвет дава съгласие да се предоставят за ползване общински имоти с начин на трайно ползване – полски пътища, от ползватели, участници в споразумението за създаване на масиви за ползване, с площ, подробно описани в списък на имотите, издаден от началник на ОС „Земеделие“ – Сливница по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за землища на община Сливница, както и че е определена годишна наемна цена на общински имоти с начин на трайно ползване - полски пътища до орна земя - ниви за землищата на гр. Сливница от 25лв/дка, и е че е възложено на кмета на общината да издаде заповеди и да сключи договори, след заплащане на наемната цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на цитираната разпоредба, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.) и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба.

Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата – придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.

В своите решения Върховният административен съд нееднократно, при тълкуване на разпоредбите на закона, е посочвал, че законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта на закона е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (В този смисъл са: Решение № 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI отд., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2019 г., VІ отд., Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г., VII отд., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г., VII отд. и мн. др.).

За избягване и преодоляване потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации – лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Поведението на настоящия ответник правилно е квалифицирано от органа като наличие на частен интерес, който в нарушение на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.) е издал Заповед №66-00-71 от 26.02.2021 г. и Заповед №66-00-78 от 26.02.2021 г. досежно сключването на договори за наем за имоти – общинска собственост с „Апекс плант“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е неговият баща.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Като е отменил административния акт, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, В. С. следва да заплати на КПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 801 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 873 по описа за 2022 г. на Административен съд София - област, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. срещу Решение №РС-18696-21-049 от 06.07.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (от 06.10.2023 г. с наименование „Комисия за противодействие на корупцията“).

ОСЪЖДА В. С. да заплати на Комисията за противодействие на корупцията сторените разноски в касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ