Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 7131/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ София, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. П. П. против решение № 101/06.06.2023 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 70/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1988-0131711/16.02.2023 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения индивидуален административен акт с целта на закона и за нарушение на принципа за съразмерност, обосновани с липсата на мотиви относно продължителността на принудителната административна мярка. Касаторът счита за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, като излага съображения, че в конкретния случай са констатирани и други утежняващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне продължителността на мярката.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В представени по делото писмени бележки поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ответникът – „Хриси 2020“ ЕООД, гр. Перник, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1988-0131711/16.02.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект – кафе - магазин, находящ се в гр. Перник, [жк], срещу бетонен възел, за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка за извършена контролна покупка на 1 бр. кафе на стойност 0.70 лева и на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е приел за установено извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за отчитане на извършената продажба, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, „а“ от ЗДДС.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният 14-дневен срок за запечатване на търговския обект не е мотивиран с конкретни обстоятелства, актът е издаден в противоречие с целта на закона съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и в нарушение на регламентирания в чл. 6, ал. 2 АПК принцип за съразмерност. Според съда в акта липсват мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на 14 дни, което препятства възможността за извършването на преценка за спазване на принципа за съразмерност, включена в рамките на служебната проверка по реда на чл. 169 АПК. В случая нарушението е извършено за първи път, като от органите по приходите не са констатирани други нарушения преди проверката. В решението са изложени и мотиви, че срокът се явява прекомерно дълъг, поради ниската степен на обществена опасност на дееца и извършеното деяние, но съдът не разполага с правна възможнаст да го намали, тъй като е определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа. В тази връзка е цитирана и съдебна практика на Върховния административен съд.

Независимо от липсата на данни и доказателства за издадено наказателно постановление на дружеството за същото нарушение въз основа на приложения по преписката АУАН от 20.01.2023 г., съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено в решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, според което е недопустима национална правна уредба съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

С тези мотиви оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна.

Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК, на основанията по чл. 146 АПК и е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, в действащата по време редакция от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

По делото не е спорно, че „Хриси 2020“ ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на стока на стойност 0.70 лева, осъществена на 20.01.2023 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.

Спорът в касационното производство е за законосъобразността на определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в акта относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства свързани с тежестта на нарушението и дейността на задълженото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай при определяне на 14-дневния срок за запечатване на търговския обект, не са посочени конкретни данни за търговската дейност в обекта. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че продължителността на мярката е мотивирана с установени утежняващи обстоятелства. Единственото конкретно обстоятелство е посочената разлика между фактическата и отчетената касова наличност в размер на 212 лева, но само по себе си то не е достатъчно да обоснове 14 – дневния срок, предвид бланкетните съображения за вида и характера на извършваната в обекта дейност, местоположение и големина обекта, както и поради липсата на други конкретни данни за търговската дейност в обекта, включително такива за реализирания оборот. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. При издаването на оспорения акт такава преценка не е извършена. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от делото, на касатора не се дължат и не следва да се присъждат разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/06.06.2023 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 70/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА