Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: С. А. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 7096/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. С., чрез процесуалния представител адв. Д. Б. срещу решение № 1091 от 13.06.2023 г. по адм. дело № 2819/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт №/РА/ № Р-16001622000085-091-001/21.07.2022 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 480/10.10.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив /ОДОП/ относно допълнително установени данъчни задължения: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 8 562, 32 лв., ведно с лихва в размер на 4 538, 39 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 12 930, 20 лв., ведно с лихва в размер на 5 542, 47 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 5 152, 79 лв., ведно с лихва в размер на 1 686, 24 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 625, 01 лв., ведно с лихва в размер на 1 268, 85 лв.; общо 32 270, 32 лв. главница и 13 035, 95 лв. лихви, както и в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 274,50 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва като неправилно и необосновано приетото от приходните органи и от първоинстанционния съд за недостиг на парични средства в края на всяка една от ревизираните години, като счита, че началното салдо към 01.01.2016 г. е следвало да бъде признато за сума над 5000 лева, а именно 80 000 лева, представляващи получена сума по договор за дарение от майка й И. Ч., както и суми, предоставени по договори за кредит от различни физически лица през 2014 г. и 2015 г. Счита, че не е установено по категоричен начин основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и процесният РА като немотивиран се явява незаконосъобразен. Оспорва посочените от приходните органи разходи в паричния поток за всяка една календарна година, като твърди, че по отношение на разходите за издръжка те се установяват съгласно техния обичаен размер съгласно чл.122, ал. 2, т. 14 ДОПК и съответно, при наличието на документи за размера на разходи, платени за издръжка по данни на НСИ, те представляват достоверна информация за размера на съответния разход и същите следва да бъдат включени в паричния поток вместо декларирания от лицето размер на разходите. В обобщение иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА.

Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. М. Г. в писмено становище оспорва касационната жалба и счита, че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 274,50 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ревизионен акт №/РА/ № Р-16001622000085-091-001/21.07.2022 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 480/10.10.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив /ОДОП/ относно допълнително установени данъчни задължения: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 8 562, 32 лв., ведно с лихва в размер на 4 538, 39 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 12 930, 20 лв., ведно с лихва в размер на 5 542, 47 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 5 152, 79 лв., ведно с лихва в размер на 1 686, 24 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 625, 01 лв., ведно с лихва в размер на 1 268, 85 лв.; общо 32 270, 32 лв. главница и 13 035, 95 лв. лихви

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Извършена е съпоставка на получените от лицето доходи и извършените разходи, при което е прието, че е налице превишение на разходите над получените доходи, с което е осъществен съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Връчено му е уведомление по чл.124, ал. 1 ДОПК за това, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2016 г. 2020 г. ще бъде определена по реда на чл.122 чл.124 а ДОПК. Прието е начално салдо в размер на 5000 лева, като приходните органи не са признали следните суми: - дарение в размер на 80 000 лева от майката на РЛ; - суми в размер на 32 000 лева по договори за заем, сключени между Сейрекова и други физически лица през 2014 г. и 2015 г. / лицата К. К., Р. Г., Н. С., Б. С. и М. Арабаджи/.

Установено е, че РЛ не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за получени заемни средства от физически лица. РЛ е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. 2020 г. с декларирани доходи от наем, като няма попълнена част от посочените декларации относно невъзстановени остатъци по получени парични заеми в предходните пет години.

Посредством съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизирания период е установено несъответствие: за 2016 г. в размер на 85 623, 20 лева; за 2017 г. 129 302,03 лева; за 2018 г. 51 527,91 лева; за 2019 г. 56 250,10 лева и за 2020 г. в размер на 3 470,35 лева. Несъответствието основно е в резултат от предоставени от РЛ парични средства на П. Б. Г. ЕООД .

По реда на чл.122 ДОПК е определена годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за отделните години: - за 201 6г. в размер на 86 703,20 лева /сбор от несъответствието в размер на 85 623,20 лева и доходи от наем в размер на 1080,00 лева/ и дължим данък в размер на 8 670,32 лева, като внесеният данък в размер на 108,00 лева е приспаднат и остава задължение в размер на 8 562,32 лева ведно с лихви за забава; - за 2017 г. в размер на 130 382,03 лева / сбор от несъответствието в размер на 129 302,03 лева и доходи от наем в размер на 1080,00 лева/и дължим данък в размер на 13 038,20 лева, като внесеният данък в размер на 108,00 лева е приспаднат и остава задължение в размер на 12 930,20 лева ведно с лихви за забава; - за 2018 г. в размер на 52607,91 лева /сбор от несъответствието в размер на 51 527,91 лева и доходи от наем в размер на 1080,00 лева/ и дължим данък в размер на 5 260,79 лева, като внесеният данък в размер на 108,00 лева е приспаднат и остава задължение в размер на 5 152,79 лева ведно с лихви за забава; - за 2019 г. в размер на 57 330,10 лева / сбор от несъответствието в размер на 56250,10 лева и доходи от наем в размер на 1080,00 лева/ и дължим данък в размер на 5 733,01 лева, като е взет предвид внесеният данък в размер на 108,00 лева и остава задължение в размер на 5625,01 лева.

Съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Според съда правилно е определянето от приходните органи на начално салдо в размер на 5000 лева към 01.01.2016 г. Недоказано е твърдението на РЛ според АС Пловдив за получена и съхранена сума по договор за дарение в размер на 80 000 лева от майката на Сейрекова, както и недоказано е получаването на суми по договори за заем с различни физически лица през 2014 г. и 2015 г. / общо 32 000 лева/. Възприел е за законосъобразни констатациите на приходните органи за наличието на превишение на разходите над доходите за процесните ревизиращи периоди, като според съда законосъобразно с РА е определена годишната данъчна основа и съответно, дължимият данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. 2019 г. вкл. Не е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е работило по зададена задача от лицето да бъде включена сума в размер на 102 000 лева / дарената сума от майката на Сейрекова и твърдените като получени заемни средства от физически лица/ като начално салдо към 01.01.2016 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяване на обжалваното решение от страна на съда не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят извода за неправилност на съдебния акт. Съдът е очертал правилно предмета на спора, указал е доказателствената тежест на страните, извършил е съответните процесуални действия при разглеждане на делото, без да нарушава правото на защита на страните.

При правилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод за наличие на условията на чл.122, ал.1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи за периодите 2016 г. -2020 г. и декларираните и /или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Доказани са предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за преминаване към реда за облагане по чл.122, ал. 2 ДОПК.

Първият спорен момент се отнася до размера на началното салдо към 01.01.2015 г.

Ревизираното лице твърди, че неправилно не са ценени представените договор за дарение с майка й И. Ч. и договорите за заем с различни физически лица. Съдът е установил различните в рамките на ревизията фактически твърдения, поддържани от С. С. относно процесната сума, дарена от майка й. Обосновано е прието с обжалвания съдебен акт, че дори и да се приеме наличието на договор за дарение за сумата от 80 000 лева, то няма конкретни данни за получаването на тази сума от надареното лице. Приходните органи са изследвали имущественото състояние на Чимска в периодите преди процесната 2014 г. и са заключили липсата на финансова възможност на дарителя да предостави посочената сума. От друга страна, не е доказано съхранението на сумата от 80 000 лева от страна на ревизираното лице към 01.01.2016 г. Следователно, обосновано първостепенният съд не е признал разполагаема сума у Сейрекова в размер на 80000 лева към 01.01.2016 г. твърдяна като получена по договор за дарение от майка й.

На следващо място, съдът е приел за правилен изводът на органите по приходите за това, че липсват доказателства за предаване на процесните суми от заемодателите на заемателя Сейрекова. Представените договори за заем удостоверяват само факта на възникване на облигационно правоотношение, но по силата на чл. 240 ЗЗД договорът за заем е реален договор, което означава, че фактът на предаване на съответната сума следва да е установен по категоричен начин. Липсват разписки за предаване на заемните суми, а в договорите изрично е отразено, че сумата ще бъде предоставена до конкретна дата. От друга страна, приходните органи са извършили насрещни проверки на заемодателите и са установили, че с оглед доходите и притежаването от тях имущество същите /с изключение на А. Ч./ не разполагат с фактически налична сума на датата на съответния договор за заем, като е отчетено обстоятелството, че заемните суми не са малки и са в размер между 5000 лева и 7500 лева. Обосновано съдът е приел за недоказана обективната възможност на заемодателите да разполагат със съответните суми, за да ги предоставят на РЛ.

По отношение на твърдението на касационния жалбоподател за дублиране на разходи, включени в паричните потоци за всяка една от ревизираните години, следва да се отбележи, че съдът се е мотивирал, че когато при определяне на разходите за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените суми за същите разходи. Както е посочено от съда, самото РЛ е представило декларация с посочени разходи за живот и издръжка месечно в размер от 300 до 500 лева, като приходните органи са приели, че разходите за издръжка и живот на лицето за всяка година са в размер на 6000 лева. По отношение на размера на разходите за издръжка и живот лицето не е поставило въпрос на вещото лице във връзка с назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът е приел за правилно зачитането на съответния размер с оглед декларираното от [населено място] в хода на ревизията.

По отношение на механизма, по който се получава краен резултат от съпоставката между доходи и разходи за процесните години 2016 г. -2019 г., ревизираният субект не заявява възражения, поради което обосновано имущественото състояние по смисъла на чл.122, ал. 1, т. 7 ДОПК включва всички имуществени права и задължения, доходи, приходи и разходи, включително тези, направени по банков път, както и тези получени и направени плащания в брой. С оглед на това при съпоставката на приходите и разходите наличните парични средства по банкови сметки към 01.01. и към 31.12. на съответния годишен период са включени в паричните потоци.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност, АС - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 и чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Национална агенция по приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4274,50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1091 от 13.06.2023 г. по адм. дело № 2819/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА С. С. [ЕГН], [адрес], да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 4274,50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА