Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: И. С. Т. К. Я. К. Н. А. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7153/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Т. С. от гр. Любимец, чрез адв. С. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 5996 от 06.06.2023г., постановено по адм. д. № 10690/2022 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. В искането за отмяна и в съдебно заседание се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 АПК. Искателят счита, че е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, като представя постановление от 09.05.2023 г. на мл. прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5130/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр.№47574/2021г. водено за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и заявление на Станкова до СРП за издаване на заверено копие на постановлението от 14.06.2023г. Прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът - министър на правосъдието, чрез пълномощник П. Р. в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно.

С решение № 5996 от 06.06.2023 г., постановено по адм. д. № 10690/2022 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение е оставено в сила решение № 622 от 28.09.2022 г., по адм. д. № 545/2022 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Т. С. срещу заповед № СД - 02 - 1 от 25.05.2022г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 328б, ал.1, т.4 от Закона на съдебната власт за допуснато нарушение на чл.286а, ал.2 във вр. с чл.328а, ал.2, т.3 от ЗСВ на Т. С., заемала длъжност съдия по вписванията е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че към момента на встъпване в длъжност 29.11.2019г. съдия по вписванията при Районен съд - Харманли, Станкова е упражнявала търговска дейност, чрез СГ 1116 ЕООД, на което е била управител и едноличен собственик на капитала, както и чрез ЕТ С. - Т. К.. По отношение на едноличния търговец са били предприети стъпки за неговото заличаване в срока по чл.36, ал.3 ЗПКОНПИ, но по отношение на СГ 11164 ЕООД жалбоподателката е продължила да извършва търговска дейност до 14.10.2021г., т. е през времето, в което е заемала длъжността съдия по вписванията при РС - Харманли. Административният орган, а впоследствие и съдът са приели, че Станкова е извършила нарушение на задължението си за отстраняване на несъвместимостта в срока по чл.36, ал.3 от ЗПКОНПИ и в противоречие с чл.286а, ал.2, предл. второ ЗСВ, като с бездействията си е извършила дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.328а, ал.2, т.3 от ЗСВ, изразяващи се в накърняване престижа на съдебната власт и органа по назначаването.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на постановление от 09.05.2023г. на мл. прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5130/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. №47574/2021г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.313, ал. 1 от НК. В случая представеното като ново доказателство не установява ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 328а, ал.3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. С оглед горното липсата на доказателства за пряк умисъл от страна на Станкова, че в писмена декларация потвърждава неистина или затаява истина и въпреки това съзнателно го прави и субективния елемент от състава на престъплението по чл.313 от НК, не е ново обстоятелство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК, относимо към реализиране на дисциплинарната отговорност на Станкова.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване.

На следващо място, следва да се отбележи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, т. е. прекратяването на наказателното производство срещу молителя не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност на обвинението и т. н., изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната - арг. чл. 328а, ал.3 ЗСВ. Дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, поради което прекратеното наказателното производство срещу молителя за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, няма отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание уволнение.

По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.

С оглед изложеното и на основание чл.244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Т. С., подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 5996 от 06.06.2023 г., постановено по адм. д. № 10690/2022г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено с в сила решение № 622 от 28.09.2022 г., по адм. д. № 545/2022 г. на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Т. С., [ЕГН] да заплати на министерство на правосъдието, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ