Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 7160/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. при А. М. чрез процесуален представител юрк. Д., против Решение № 595/02.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1956/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според съображенията неправилно е прието, че митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения. Касаторът счита, че представената фактура за продажба не може да послужи за митнически цели, защото не е подкрепена с доказателства. Излага подробни съображения, че действително заплатената цена е не тази по фактурата, а посочената такава при проведения аукцион. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което оспореният индивидуален административен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба В. К., чрез адв. Н. И., оспорва подадената касационна жалба по съображения, развити в писмен отговор, и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е Решение № 32-183969/06.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция/ТД/ М. Б. с което на основание чл. 70, 1 и чл. 71, 1, б. д, подб. i Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN20BG001007019093R6/19.05.2020 г. е определена митническа стойност в размер на 31 046,38 лв.; на основание чл. 85, 1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 87032490 /код по ТАРИК 8703249000/, спрямо новата митническа стойност е определено митническо задължение в размер на 3 104,64 лв.; на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 77, 1, б. а Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и с чл. 77, 2 с. р. данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 19.05.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 с. з. е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобила в размер на 6 877,14 лв.; на основание чл. 105. 3 и 4 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 105, 3 и 4 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране от В. К. мито и ДДС общо в размер на 5 212,19 лв., от които мито в размер на 1 628,81 лв. и ДДС в размер на 3 583,38 лв. ведно със законна лихва, считано от 19.05.2020 г. до датата на връчване на решението и лихва за забава от изтичане на срока по т.8 от решението до окончателно изплащане на задължението.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 19.05.2020 г. Киряков е декларирал с МД MRN 20BG001007019093R6 стока за поставяне под режим допускане за свободно обращение, а именно: употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка Порше; модел Кайен; брой места 5; дата на първа peг. 01.01.2013 г.; цвят лилав, раб. обем: 3600 куб. см., шаси №: WР1АА2А20НКА83473. Митническата стойност на стоката е определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е взета предвид цената на автомобила по приложената към митническата декларация фактура - Invoice № 35226/02.02.2020 г. издадена от Global Auto Exchange LLC - Съединени американски щати, декларирана в размер на 7 700 USD, преизчислена по валутния курс за митнически цели към датата на приемане на митническата декларация на 13 858,38 лв. Прибавени са разходите за транспорт, съгласно приложена фактура и посочена в митническата декларация в размер на 500 USD, преизчислени на 899,90 лв.

На база декларираните данни към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност на стоката е определен съгласно правилото на чл. 70, 1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност. Върху така определената митническа стойност на автомобила в размер на 14 758,28 лева са определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 1 475,83 лева и ДДС в размер на 3 293,76 лева.

Извършен е последващ контрол на митническата декларация. При проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN /номер на шаси/, като на електронен сайт https://autoauctions.io и https://en.bidfax.info е била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 04.02.2020 г. със статус продадена /sold/ за автомобил със същия VIN. Установено е, че публикуваната продажна цена на автомобила е в размер на 16 750,00 USD и превишавала декларираната пред митническите органи цена в размер на 7 700,00 USD при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на автомобила, поради което от вносителя е изискана допълнителна информация и доказателства за реално заплатената цена.

Със съобщение по чл. 22, 6 Регламент № 952/2013 г. В. К. е уведомен, че следва издаване на решение на директора на ТД М. Б. за определяне на нов размер на митническата стойност на автомобила, деклариран с митническа декларация MRN 20BG001007019093R6/19.05.2020 г.

Митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение, е изчислена в размер на 31 046,38 лева - продажна цена, установена на сайта, увеличена с транспортните разходи; определен е нов размер на данъчната основа 34 385,72 лева и е установен размер за вземане под отчет и досъбиране мито в размер на 1 628,81 лева и ДДС в размер на 3 583,38 лева, общо в размер на 5 212,19 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2020 г., датата на приемане на митническата декларация, и лихви за забава. На Киряков е предоставен 30-дневен срок за становище, но до издаване на Решение № 32-183969/06.06.2022 г. такова не е изразено.

Решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но е приел, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и неговата цел.

В мотивите за отмяна на процесния административен акт е определена приложимата правна регламентация с оглед на изяснената фактическа обстановка по делото. Изложени са съображения, че установените данни биха могли да доведат до възникване на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, но не могат да са достоверно доказателство за реално заплатената цена. Според съда информацията от сайта, на която се е позовал митническият орган, не е официална и/или служебна такава, за да се приеме за достоверна, а има информативен и неангажиращ характер. Направено е заключение, че митническите органи не са обосновали съмнения за достоверността на декларираната стойност на автомобила, за да изключат приложението на основния метод за определяне на митническата стойност по чл. 70, 1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., нито са приложили някой от вторичните методи по чл. 74 1-3 МК.

С тези мотиви съдът е отменил решението на директора на ТД М. Б. като незаконосъобразно.

Обжалваното съдебно решение от Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на декларираната от В. К. стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал. Анализът на събраните доказателства по делото във връзка с оплакванията на касатора води до извод за правилно приложение на материалния закон.

Според касационните оплаквания протоколът за прехвърляне на метаданните е базиран върху протокол за пренос на хипертекст и по този начин касаторът прави извод, че това на практика създава достатъчно гаранции за достоверност на доказателството. Предметът на правния спор обаче не е механизмът на функциониране и защитата на интернет връзката. В хода на административното производство и пред съда не е проведено надлежно доказване на главния за решаване на делото факт. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за отхвърляне на основателните съмнения по смисъла на чл. 140, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, респ. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламента. Действително платената цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Независимо от приоритетното прилагане на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, 1 от Регламента изисква да се съобрази, както надлежното мотивиране на съмненията, така и изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт /каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на В. К. следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 740 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Разноските следва да бъдат понесени от А. М. /така 1 т. 6 от ДР на АПК/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 595/02.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1956/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на В. К., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. [община], обл. Бургас, сумата от 740 (седемстотин и четиридесет) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА