Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 7176/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка, чрез пълномощниците си гл. юрисконсулт Драгинова и водещ юрисконсулт Щалиянов, срещу Решение № 2479 от 10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 5745/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението се обжалва в частта му, с която е осъдена Българска народна банка (БНБ) да заплати на Й. Леви обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и в частта с която е осъдена да заплати съдебни разноски на ищеца в размер на 563,38 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответника Й. Леви, чрез процесуалния си представител адвокат Михайлов, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъдат оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от Й. Леви срещу Българска народна банка искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за сума в размер на 8 627,97 лв., представляващо законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лв. в „Корпоративна търговска банка“ АД, за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 278 949,29 лв., изразяващи се в разликата между вложения от ищеца размер на суми по банкови депозити, открити в „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантиран депозит в размер 196 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко от вземанията от завеждане на иска до окончателното й плащане и за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 82 998,34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 278 949,29 лв. за периода от 20.06.2014 г. до 23.05.2017 г.

С решението си в обжалваната му част първоинстанционния съд е осъдил БНБ да заплати на Й. Леви сумата в размер на 5624.38 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допустимост на иска; за квалификация на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; за насочването му срещу надлежен ответник – БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на иска пред надлежния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен

Фактическите установявания по делото не са спорни между страните. Съдът е основал правните си изводи на установената, чрез анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, фактическа обстановка, която не е необходимо да бъде повтаряна и в настоящото съдебно решение.

Въз основа на фактите по делото съдът е направил обоснован извод за основателност на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили за ищеца, но само за периода на забавата, т. е. от момента, в който реално е трябвало да има достъп до гарантирания депозит до момента, в който незаконосъобразното бездействие на ответника, т. е. нарушението, е преустановено. На основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря. Съдът е направил пълен и подробен анализ на приложимата правна уредба, към който няма какво да се добави.

Обосновано е приетото, че в настоящия случай имуществената вреда за ищецът се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лв. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г., както е приел решаващият съд. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 б. (i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита.

Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца – 05.12.2014 г. липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е от 26 юли 2014 г. до 05 ноември 2014 г., както правилно е приел съдът от първата инстанция.

Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за процесния период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му.

Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 624.38 лева при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума и период като правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. По делото не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, установяващ размера и начина на плащане на договорено адвокатско възнаграждение, съответно заплащане на договореното от страните възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2479 от 10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 5745/2017 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваната част.

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Леви за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АГЛИКА АДАМОВА