О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2163

гр.София, 30.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и шести април две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев

Мария Христова

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1633/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено решение № 161 от 12.03.2024 г., влязло в сила от същата дата, с което Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], е осъдено да заплати на Р. П. З. 97 500 лв обезщетение за неимуществени вреди и на Ц. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], № 168 сумата 112 500 лв обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Процесуалният представител на ответника Учебно опитно горско стопанство „П.“ е поискал с молба вх.№ 4483/ 13.03.2024 г. и с молба вх.№ 5843/ 03.04.2024 г. така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските. В първата молба се поддържа, че положението на ответника като касатор е влошено без направено оплакване от ищцовата страна. Неправилно на Р. и Ц. З. били присъдени разноски, направени пред първата инстанция, тъй като решението на тази инстанция по отношение на разноските не било обжалвано, нито било искано изменението му по реда на чл.248 ГПК. Затова счита, че има право на разноските пред първата инстанция така, както са определени в първоинстанционното решение – 17 645 лв. Счита също, че има право на разноски за въззивната инстанция, тъй като и срещу въззивното решение не била подадена молба по чл.248 ГПК, нито частна жалба и то било влязло в сила в тази...