Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

гр.София, 12.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев

Мария Христова

при секретаря Александра Карамфилова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1633/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 3928/ 06.12.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Учебно опитно горско стопанство „П.“ /УОГС „П.“/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 260379 от 20.01.2023 г. по гр. д.№ 8529/ 2020 г., в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Р. П. З. и Ц. П. З. по 100 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща им П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, и да заплати общо на двамата, като правоприемници на починалата в хода на производството ищца Н. Й. З., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й П. З., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. и в частта за дължимите такси и разноски за производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?“.

Според установената съдебна практика по действащия ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е...