О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1234

Гр.София, 23.05.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д. N.1648 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. Л. срещу определение №.882/29.03.23 по ч. г.д.№.757/23 на АС София, 2с., с което е потвърдено опр.№.2486/27.02.23 по г. д.№.2003/23 на СГС, І-18с., за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството е образувано по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, който е предявен след изтичане на шестмесечния срок по чл.60а ал.4 ЗСВ - вредите се претендират във връзка със забавено разглеждане на г. д.№.1878/13 на СГС, приключило с влязъл в сила съдебен акт на 7.06.21, а заявлението пред Инспектората на В. е предявено на 3.08.22 - т. е. след изтичане на срока на 7.12.21. При това положение и доколкото горепосоченият срок е преклузивен, пропускането му преклудира самото субективно материално право на обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок - неподаването на заявление за обезщетение в срок води както до недопустимост на самото заявление - ако бъде подадено след изтичането му, така и недопустимост на иска по чл.2б ЗОДОВ и на съдебното производство по него. Предвид горното при извършване на служебната проверка относно допустимостта на иск по чл.2б ЗОДОВ в тези случаи на приключили производства съдът трябва да следи не само дали е била изчерпана административната процедура по глава ІІІа ЗСВ и по нея няма споразумение, но и дали ищецът е подал заявлението, слагащо начало на тази процедура, в рамките на преклузивния 6м. срок – какъвто не е разглеждания случай.

Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли да се приеме, че за страна не съществува право на иск пред съда за обезщетяването й от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок и да се приеме, че не е налице положителна процесуална предпоставка, установена в чл.8 ал.2 ЗОДОВ, а именно изчерпване на административната процедура, по която няма постигнато споразумение, в случаите, когато страната е отправила искане по реда на чл.60 от ЗСВ и е постановено неразглеждане на това искане от Министерство на правосъдието с окончателен акт по реда на чл.60е от ЗСВ?“ /опр.№.50004/24.01.23 по ч. г.д.№.1841/23, ІV ГО/; 2.“Следва ли при постановяване на въззивно решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“ /реш.№.141/21.09.21 по т. д.№.2586/19, І ТО/; 3. “Погасява ли се правото на иск по чл.2б ЗОДОВ при неподаване на заявление по глава ІІІ а от ЗСВ в 6-месечния срок по чл.60а ал.4 ЗСВ в случай, че имуществените вреди, предмет на иска, са настъпили след изтичането на този шестмесечен срок?“; 4. „Налице ли е преклузия за предявяване на иск по чл.2б ЗОДОВ, уредена в чл.60а ал.4 ЗОДОВ, или такъв преклузивен срок е уреден единствено по отношение на ползването на облегчената административна процедура по глава 3а от ЗСВ?“.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с втория въпрос относно задължението на съда да обсъди доводите на страните и събраните и доказателства. Безспорно съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 и чл.236 ал.2 във връзка с чл.269 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми; необсъждането и непроизнасянето по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивния акт и е основание за неговата отмяна. Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от така установената практика. Касаторът е релевирал надлежно във въззивната жалба оплакване, че атакуваното определение е незаконосъобразно в това число доколкото е постановено от съд, който не е бил компетентен предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗОДОВ. Съгласно същата когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, а делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. В процесния случай искът е бил предявен пред СГС срещу ответник СГС и последният е следвало да процедира съобразно чл.7 ал.2 ЗОДОВ, като прекрати пред себе си производството и го изпрати по подсъдност на най-близкия родово компетентен съд – без да извършва каквато и да е преценка по допустимостта или основателността на иска. Въззивната инстанция е била сезирана с оплакване за наличие на горното незаконосъобразно процедиране, но, в отклонение от задължителната практика, не го обсъдила и поради това е постановила незаконосъобразен акт, потвърждавайки обжалваното пред нея определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Предвид изложеното въззивното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото се върне на първоинстанционния съд за процедиране съобразно чл.7 ал.2 ЗОДОВ – изпращане на делото по подсъдност на най-близкия родово компетентен съд.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.882/29.03.23 по ч. г.д.№.757/23 на АС София, 2с.

ОТМЕНЯ определение №.882/29.03.23 по ч. г.д.№.757/23 на АС София, 2с., и потвърденото с него опр.№.2486/27.02.23 по г. д.№.2003/23 на СГС, І-18с., за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

ВРЪЩА делото на СГС за извършване на по-нататъшни процесуални действия съобразно указанията в настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: