О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60816

ГР. София, 24.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1925/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2301/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен до размер от 7000 лв. предявеният от М. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.201, ал.1,вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. В частта до пълния предявен размер от 11 000 лв. искът е отхвърлен с влязлата в сила част от решението по делото.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС / ППВС №4/68 г., т.ІІ и ТР №3/2005 г., т.11/ по въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди – въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства по делото /необсъдените са посочени в касационната жалба/, както изисква съдебната практика, разясняваща прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера но обезщетението. Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС /р. по гр. д. №3815/17 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №4378/18 г. на трето г. о., р. по гр. д. №697/10 г. на трето г. о., р. по гр. д. №1065/11 г....