Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 4059/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. В. Х., подадена чрез адвокат В. С. от АК Перник, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 893 от 12.02.2024г. по административно дело № 10145/ 2023г. на Административен съд - София - град (АССГ) в частта, с която е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от него иск срещу Столичната дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]) за разликата над 500 (петстотин) лева до 15 000 (петнадесет хиляди лева), като неоснователен и недоказан.

Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 52 от ЗЗД и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател излага твърдения, че сумата от 500 лева не е справедлива, размерът е прекалено занижен, защото не репарира в достатъчна степен неимуществените вреди. Иска се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата му претенция в пълния претендиран размер, както и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание чрез В. С. от АК Перник моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част, като неправилно.

Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи, в представените писмени бележки чрез процесуален представител главен юрисконсулт Иванова, счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Михайлова иска да се отхвърли, като неоснователна и недоказана касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт е била ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. В. Х. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 23-4332-000821/16.02.2023г., издадена от полицейски инспектор към[Фирма 1], от отдел Пътна полиция при[Фирма 1], ведно със законната лихва върху главницата за времето от 12.05.2023г. /влизане в сила на решение № 3163 по адм. дело № 2696/2023г. на АССГ/ до окончателното им изплащане, както и съдебни разноски съобразно уважената част на иска в размер на 410 лева.

На следващо място е бил ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 500 лева до 15000 лева. ОТХВЪРЛЕН е бил и предявеният иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 58.04 лв., ведно със законната лихва върху главниците за времето от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Освен това Б. В. Х. е бил ОСЪДЕН, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 500 лева и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 58.04 лв. не е обжалвано, съответно е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-4332-000821 от 16.02.2023г., издадена от полицейски инспектор И. Й., на основание чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП, на Б. Х. е наложена принудителна административна мярка Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е отменена като незаконосъобразна с Решение № 3163/12.05.2023г., постановено по адм. дело № 2696/2023г. по описа на АССГ, влязло в сила на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата на 12.05.2023г. Въз основа на това административният съд приел за доказано наличието на първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника за вреди отменен като незаконосъобразен административен акт.

Във връзка с отмяната на административния акт на 16.05.2023г. с приемо - предавателен протокол в гр. София, ул. Л. С. № 4, в административната сграда на ОПП-[Фирма 1], били върнати на Б. В. Х. 2бр. табели с рег. № [рег. номер] и СРМПС № [номер].

Изслушани били свидетелските показания на В. Х. баща на ищеца и И. А., които в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, кредитирал като последователни, ясни и конкретни и приел за изяснена фактическата обстановка относно преживените от ищеца стрес и душевен дискомфорт.

Съдът изложил мотиви, че ищецът не провел пълно и главно доказване на твърденията си, че в пряка причинно - следствена връзка с незаконосъобразния административен акт е изпитвал затруднения да изпълнява своите професионални, социални и семейни задължения.

Административният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между преживените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, психичен дискомфорт, негативни емоции, морални болки и страдания, довели до накърняване на очакванията на ищеца за справедливост, с отменения административен акт, като именно вследствие на ПАМ въз основа на отменената заповед са били претърпени неимуществените вреди.

Преценил исковата претенция за частично основателна. Обсъдил естеството на вредите и тяхната продължителност, като приел, че справедливото обезщетение е в размер на 500 лева.

Обосновал основателността на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата като се позовал на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 год., в частта му по т.4.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в неговата отхвърлителна част за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на Административен съд - София - град.

На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани, след обоснован анализ на възприетите факти.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение на адм. съд. Налице са и преживени притеснения и неудобства, свързани пряко с последиците от незаконосъобразния адм. акт.

От друга страна преценката на решаващия съд за размера на дължимото обезщетение е правилно обоснована, предвид определянето му по справедливост. В този ред неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при определяне на обезщетението е нарушен закона.

АССГ е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Взети са били предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето.

Правилен е извода на съда, че за ищеца е съществувала възможност да организира осъществяването на своите професионални, социални и семейни задължения по алтернативен начин, дори при липсата на собствен автомобил. Видно от събраните гласни доказателства семейството му разполага с друго моторно превозно средство, а се подкрепя и извода, че е могъл да разчита на помощ от приятелския си кръг, но е отказал по собствени подбуди.

Краткият период, в който са проведени административното и съдебното производства по издаване и обжалване на административния акт, както и по връщане на ищеца на табелите, води до извода, че продължителността на търпените вреди и техния интензитет обуславя определянето на размера на обезщетението - значително по - малък от претендираните.

Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 500 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност.

Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 893 от 12.02.2024г. по адм. дело № 10145/ 2023г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Б. В. Х. от град София, да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи разноски за касационното производство в размер на 100 лева (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ