Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: Ю. Т. Р. Ч. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 7171/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Х. от гр. Благоевград, чрез пълномощника адв. Т. Чонина от Адвокатска колегия Благоевград, против Решение № 802/04.05.2023 г., постановено по адм. дело № 158/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград да се произнесе по жалба против разпореждане [номер]/№4 прот. № 01285 от 14.11.2022 г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Благоевград и последвало Решение № 2153-01-7/19.01.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Благоевград, с което разпореждането е потвърдено, както и е осъдена да заплати разноски 100 лева.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като съдът незаконосъобразно определил началния момент, от който следва да се отпусне пенсията й за осигурителен стаж и възраст. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново по същество на правния спор, с което да уважи жалбата против издадения административен акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Благоевград, чрез гл. юрисконсулт С. М., в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, същото е и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

Пред първоинстанционния административен съд е било оспорено Решение № 2153-01-7/19.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/№4 прот. № 01285 от 14.11.2022 г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Благоевград, с което на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Хаджиславчева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 396, 95 лв., считано от 21.10.2022 г.

Съдът е приел, че административният орган правилно е преценил установената по административната преписка фактическа обстановка и вярно е приложил материалния закон, като е достигнал до извод, че оспорващата е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 21.10.2022 г., която начална дата е по-благоприятна за нея от дата 26.10.2022 г. датата, на която лицето е подало ново заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да обоснове правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Хаджиславчева в хипотезата на чл. 68, ал.3 КСО, първоинстанционният съд е зачел и установителното действие между страните, на влязлото в сила Решение №134/24.03.2022 г. на Окръжен съд Благоевград, по гр. дело № 44/2022 г., с което е признато за установено, че същата е работила по трудово правоотношение в Рехома ЕООД в периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 г. на длъжност касиер, с място на работа Р. З. пиле.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните по делото не са формирали спор по фактите, въз основа на които са извели своите правни изводи, досежно поддържаната от тях теза. Спорът пред първоинстанционният съд е правен и се отнася до правилното определяне на началната дата, от която на жалбоподателката се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО.

По делото е установено, че първоначално В. Х. е подала заявление с вх. № 2113-001-1188/18.07.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложила документи удостоверяващи осигурителния й стаж. С разпореждане [номер]/2140-01-511 от 05.11. 2019 г., пенсионният орган е отказал отпускане на желаната пенсия, поради липса на една от кумулативно дадените предпоставки наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.

С Решение № 2153-01-1/20.01.2020 г. директорът на ТП на НОИ Благоевград е потвърдил разпореждането. Решението е било оспорено по съдебен ред пред Административен съд Благоевград и с Решение № 485/17.03.2021 г., по адм. дело № 807/2020 г. жалбата е отхвърлена. Горното решение е оставено в сила с Решение №10328/12.10.2021 г. по адм. дело № 5478/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

На 06.07.2021 г. Хаджиславчева е подала искане за преразглеждане на Решение № 2153-01-1/20.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него разпореждане. Представила е разплащателни ведомости, трудова книжка и УП, установяващи трудов стаж. С разпореждане [номер]/2140-01-276 от 09.06.2022 г. е отменено разпореждане [номер]/2140-01-511 от 05.11.2019 г., и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО, като е прието, че с новопредставените доказателства се установява осигурителен стаж от 13 г. 09м. и 23д. Административният акт е обжалван пред директора на ТП на НОИ Благоевград, който с Решение № 2153-01-93/29.09.2022 г. е отхвърлил оспорването. С П. О. № 2112/08.12.2022 г., постановено по адм. дело № 941 по описа на Административен съд Благоевград за 2022 г., жалбата на Хаджиславчева срещу административният акт е оставена без разглеждане, поради оттеглянето му.

На 26.10.2022 г. Хаджиславчева е подала заявление за отмяна на разпореждане [номер]/2140-01-511 от 05.11.2019 г., като е представила влязло в сила Решение № 134/24.03.2022 г. постановено по в. гр. д. № 44/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено Решение № 905849/27.11.2021 г. постановено по гр. д. № 1471/2020 г. на Районен съд Благоевград и е признато за установено по отношение на ТП на НОИ Благоевград, че В. Х. е работила по трудово правоотношение в Рехома ЕООД, на длъжност касиер, с място на работа Р. З. пиле, с основно месечно възнаграждение в размер на 190 лева, в периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 г., което време е поискала да бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

С Определение № 50755/21.10.2022 г. постановено по гр. д. № 2291 по описа на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград.

С процесното разпореждане [номер]/14.11.2022 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград на Хаджиславчева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 21.10.2022 г. Подадената от физическото лице жалба е отхвърлена с Решение № 2153-01-7/19.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, в което са изложени съображения, че правилно е определен началният момент на отпускане на пенсията, считано от датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд Благоевград 21.10.2022 г., а не както претендира Хаджиславчева - от датата, на която е подала първоначалното заявление за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Правилно първоинстанционният административен съд е подвел приетите за установени фактически обстоятелства по делото под хипотезиса на приложимата материалноправна норма на чл. 68, ал.3 КСО. Съгласно последно цитираната разпоредба, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

В конкретния случай със заявление с вх. № 2175-01-72#1 от 26.10.2022 г. Хаджиславчева е представила влязло в сила Определение № 50755 от 21.10.2022 г. на Върховен касационен съд, с което не се допуска до касационно обжалване Решение № 134 от 24.03.2022 г. на Окръжен съд Благоевград. С гореописаното решение, влязло в сила на 21.10.2022 г., е признат за действителен осигурителен стаж периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 г. Установено е, че по това време В. Х. е работила по трудово правоотношение в Рехома ЕООД, гр. Благоевград, на длъжност касиер, при пълно работно време. Този период е релевантен за преценката на право на лична пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като ако се прибави към вече признатия осигурителен стаж, Хаджиславчева ще отговаря на изискването на нормативната разпоредба за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.

Съдебното решение представлява ново доказателство за осигурителен стаж, каквото не е съществувало към момента на първоначалното заявление и постановения отказ. Съответно правилно пенсионният орган е приел, че кумулативно дадените предпоставки на чл. 68, ал. 3 КСО са изпълнени по отношение на жалбоподателката след влизане в сила на съдебното решение на гражданския съд и исканата пенсия следва да бъде отпусната от тази дата.

В подкрепа на вече формираният извод е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 на ОСГК на ВКС, с което е прието, че Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под установяване на трудов и/или осигурителен стаж следва да се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. С оглед на цитираната норма и тази на чл. 299, ал. 1 ГПК, след влизане в сила на Решение № 134 от 24.03.2022 г. по гр. д. № 44/2022 г. на Окръжен съд Благоевград следва да се счита за установено в отношенията между В. Х. и Териториално поделение на НОИ Благоевград, че твърденият от първия трудов стаж в Рехома ЕООД действително е положен.

Казаното означава, че едва към цитирания момент - датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд Благоевград, Хаджиславчева е доказала, че има изискващият се от чл. 68, ал. 3 КСО 15 години действителен осигурителен стаж. В този смисъл е и Решение № 1421 от 29.01.2020 г., постановено по административно дело № 9744/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение.

Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

На основание последно цитираната разпоредба следва да се приеме, че пенсията на жалбоподателката не се дължи от 02.07.2019 г., тъй като 2-месечният срок е изтекъл на 02.09.2019 г., а Хаджиславчева е подала заявлението си на 26.10.2022 г., позовавайки се вече на установения по съдебен ред трудов стаж, относим към правото й по чл. 68, ал.3 КСО. Най - ранният момент, от който същата следва да й бъде отпусната е 21.10.2022 г., в какъвто смисъл се е произнесъл административният орган, издал оспореният административен акт и първоинстанционният съд.

Доколкото пред Административен съд Благоевград жалбоподателката е оспорила и мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ Благоевград да се произнесе по жалбата й против разпореждане [номер]/№4 прот. № 01285 от 14.11.2022 г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Благоевград, за пълнота следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза срокът за произнасяне на директора на ТП на НОИ е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността той да се произнесе по искането. Това директорът на ТП на НОИ Благоевград е сторил с Решение № 2153-01-7/19.01.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Благоевград.

Или, неспазването на срока по чл. 57, ал. 1 АПК не води до погасяване на материалната компетентност на административния орган и той има правомощието да се произнесе в по-късен момент, дори и след като е подадена жалба срещу т. нар. мълчалив отказ. С. Т. решение № 1/17.09.2018 г. по т. дело № 4/2016 г. на Върховния административен съд сроковете по чл. 57 АПК са създадени за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок, да обжалват мълчаливия отказ.

Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон, като не се установява съдът да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай, в съдебния акт грешки от такова естество не са били допуснати.

Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 3 АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 802/04.05.2023 г., постановено по административно дело № 158/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА В. Х., с адрес: гр. Благоевград, [улица], [номер] да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто лева) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА