Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. З. по административно дело № 7208/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. И., против Решение №3925/14.06.2023 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по адм. д. №2020/2023 г. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадената от него Заповед №ФК-С2017-0131707/16.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от юрк. И., който уточнява размера на претендираните разноски и представя списък на разноските. Ответникът по касационна жалба – „БУЛРАТ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф. Ц. Л. №4-8, офис 5 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. И. по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде потвърден оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен и да му се присъдят сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на -касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: АССГ е сезиран с жалба от „БУЛРАТ“ ЕООД против Заповед №ФК-С2017-0131707/16.02.2023 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект – паркинг, находящ се в гр. София, ж. к. „Л. З. Г“ пред блок 4, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. Мярката е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ) за извършена на 31.01.2023 г. в 12:12 ч. контролна покупка на услуга паркиране за 4 часа на стойност 4.00 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА №0131707/31.01.2023 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Аргументите му за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и нарушение на принципа на пропорционалност. Правилен е изводът на АССГ, че административният орган е доказал нарушението, свързано с неиздаването на фискална бележка от ФУ в обекта за извършената от проверяващия орган контролна покупка. Протоколът от 31.01.2023 г. като официален документ по определението на чл. 179, ал. 1 ГПК е доказателство за действията, извършени от издалите го длъжностни лица и тези, извършени пред тях. Производството по издаване на оспорения административен акт не е проведено по реда на ДОПК, а по реда на АПК. Според чл. 40, ал. 2 АПК силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където са съставени. Видно от обстоятелствената част на жалбата и изложеното в писмените бележки дружеството не оспорва така установените факти. При доказано неизпълнението на изискването на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискален бон за конкретната контролна покупка на услуга, административният орган законосъобразно е наложил ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Срокът на ПАМ е мотивиран с начина на организиране на отчетността в търговския обект, целящ неизпълнение на установените законови регламенти, който следва да се промени; с възможността за извършване на ново нарушение, ако мярката не бъде наложена; с оглед вида на вредата за фиска, която следва да се предотврати. В заповедта са изложени констатации във връзка с извършените на 31.01.2023 г. други две проверки на търговските обекти на същия търговец, при които също са установени нарушения на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Правилни са при установените по делото факти и с оглед така изложените в оспорената заповед мотиви изводите на съда за несъответствието на срока на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Те изцяло съответстват и на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV – 98. Както е посочено в т. 58 от решението на СЕС, ПАМ е насочена към осигуряване на правилното събиране на ДДС и към предотвратяване на избягването на данъчно облагане, които са цели от общ интерес, посочени в член 273 от Директивата за ДДС. Безспорно в съдебната практиката на националните съдилища се приема, че ПАМ по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС преследва превантивна цел - за предотвратяване на административни нарушения от конкретния вид. Вярно е, че налагането на ПАМ не зависи от стойността на покупката, съответно стойността на невнесения ДДС за нея, както твърди касаторът, но тези стойности следва да бъдат съобразени от административния орган при определянето на срока на мярката. В случая стойността на услугата е 4.00 лв., а дължимият за нея ДДС е в размер на 0.80 ст., т. е. несъстоятелни са мотивите му, че 14 – дневният срок е съразмерен с вредата за фиска и че само ако мярката бъде наложена именно за този срок, възможността за извършване на ново нарушение ще бъде предотвратена. Що се отнася до промяната в организацията на работа на търговеца в конкретния обект, то на практика като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели и подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения, т. е. би могла да мотивира търговеца да изпълнява задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС в какъвто смисъл е и цитираното по-горе решение на СЕС. Постигането на тази цел обаче не следва да причинява на адресата на акта несъразмерни на нарушението вреди според принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 6, ал. 5 АПК. Констатираните нарушения в други два търговски обекта, стопанисвани от „БУЛРАТ“ ЕООД, изразяващи се също в неиздаване на фискални бонове за контролни покупки, са основание за налагането на ПАМ запечатване на тези обекти, а установените фактически парични наличности, неотчетени чрез фискалните устройства, са обстоятелство което би могло да бъде съобразено при определяне срока на конкретните мерки, но не мотивират срок на процесната мярка от 14 дни при неиздаден фискален бон за покупка на услуга на стойност 4.00 лв. и при липсата на данни в случая за други неотчетени продажби. Освен това, заповедта за налагане на ПАМ на „БУЛРАТ“ ЕООД - запечатване на търговски обект – платен паркинг Пирогов за констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на 31.01.2023 г. е отменена с влязло сила Решение №3076/09.05.2023 г на АССГ по адм. д. № 2022/2023 г., оставено в сила с Решение №12154/07.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2023 г. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че с налагането на ПАМ за 14 дни при така установените конкретни факти, с оглед законово регламентираната възможност административният орган да определи срок от 1 ден до 30 дни, безспорно са превишени границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба. Това обосновава извод за несъобразяването на срока на наложената ПАМ с принципа на пропорционалност. Като е достигнал до същите правни изводи, АССГ е постановил правилно решение, съответно на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3925/14.06.2023 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. №2020/2023 г. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „БУЛРАТ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф. Ц. Л. №4-8, офис 5 разноски в размер на 1 000 лв. (хиляда лева). Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ Е. М. секретар: Членове: /п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА