Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 7216/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Е. У. С. ЕООД, чрез адв. П. Б. срещу Решение № 3347 от 22.05.2023 г. по адм. дело № 8218/2022 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, трето отделение, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №Р- 22221721005238-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София – град, в частта, потвърден с решение № 1154 от 25.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 17 129,56 лева главница ведно с лихви за забава, в резултат на начислен ДДС поради непризнати ВОД за м.07 и м.09.2021 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода за законосъобразност на РА, доколкото от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че следва да бъдат признати процесните вътреобщностни доставки/ВОД/. Поддържа, че представените ЧМР съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като са налице и надлежно подписани писмени потвърждения. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго с отмяна на РА в съответната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“- гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. В., оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р- 22221721005238-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София – град в частта, потвърден с решение № 1154 от 25.07.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“- гр. София при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 17 129,56 лева главница ведно с лихви за забава, в резултат на начислен ДДС поради непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/.

Установено е, че РЛ е декларирало извършени ВОД на стоки /масло АН-15 и пелети/ на обща стойност 85 647,84 лева по фактури № 41 от 30.07.2021 г., № 101 от 11.09.2021 г. и № 42 от 18.09.2021 г., като получател на доставките е посочено TRADE TWO MON IKE, Гърция, като същото има валиден ДДС номер за периода 17.06.2021 – 21.10.2021 г.

По отношение на процесните ВОД приходната администрация е приела: 1. наличието на хипотезата на чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС / в редакцията, в сила от 20.03.2020 г./, доколкото транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на доставчика; 2. представените ЧМР и другите съпътстващи документи не могат да се ценят, като с оглед получената информация за липса на реално осъществявана дейност, липса на подадени декларации, липса на данни за счетоводна отчетност при получателя, то същият се явява „липсващ търговец“; 3. не е доказано транспортирането стоките извън България / до Гърция и до Хърватия/, доколкото е установено от регистъра на Агенция „Митници“, че процесните товарни МПС с рег. № [рег. номер]/[рег. номер] и [рег. номер]/[рег. номер] са превозвали други стоки / първото - изделия от мед, никел, олово, цинк, калай и други материали, а второто – метали, железа и други/; 4. липсват доказателства за плащане на фактурираните от ревизираното лице ВОД.

Съобразно тези факти приходните органи приемат, че доставките са осъществени на територията на страната и на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 67, ал. 2 ЗДДС следва да бъде начислен ДДС по процесните фактури ведно с лихви за забава.

За да достигне до извода за материална законосъобразност на РА в посочената част, съдът е приел, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки с местоизпълнение в друга държава - членка на ЕС, като не е установено процесната стока да е напуснала територията на страната и да е транспортирана до територията на друга държава – членка. В съдебния акт е отразено, че не следва да се обсъжда и въпросът доколко са изпълнени формалните изисквания на ЗДДС за начисляване на нулева ставка.

Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Неправилен е формираният от АССГ извод за материална законосъобразност на РА досежно непризнати ВОД с получател TRADE TWO MON IKE, Гърция.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, ВОД е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата редакция/, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

В процесния случай транспортът на стоките е за сметка на доставчика, т. е. РЛ. Това означава, че е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б.“б“ , а именно за доказване на ВОД лицето следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

В тази връзка настоящата касационна инстанция намира, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/ за извършените доставки необосновано не са ценени от първоинстанционния съд, доколкото същите съставляват редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Представените 3 бр. товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и съдържат подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурите. Стоката, посочена във всяко ЧМР, съответства на стоката по всяка една от фактурите – като вид и количество. За превозвач на стоката е посочено дружеството „Е. Л. ООД, което е ползвало услугите на подпизпълнител и са ангажирани доказателства за осъществената услуга по превоза на стоките / заявка – договор, копия от процесните ЧМР, фактура за транспортна услуга и др./. Установява се, че мястото на натоварване на стоките в РБългария и мястото на разтоварване на стоките в Гърция и в Хърватска съответства на договореното между страните по ВОД – доставчика „Е. У. С. ЕООД и получателя TRADE TWO MON IKE, Гърция. Мястото на натоварване на стоките е [населено място], главен път Е-79, бензиностанция и гр. София, [улица] А, където РЛ ползва обекти под наем съгласно представените договори за наем. В обобщение следва да се посочи, че дори самите приходните органи и решаващият орган признават формалното изпълнение на изискванията за признаване на процесните ВОД.

Необосновано съдът сочи, че не е доказано преминаването на стоките извън територията на страната, т. е. физическото напускане на стоките. Според отразеното в РД относно декларирания ВОД на стоки през м.07.2021 г. към гръцкото дружество, транспортирани за Р. Х. с транспортна композиция с рег. № на влекач [рег. номер]/ремарке с рег. № [рег. номер], в ИС на Агенция „Митници“ процесното МПС е излязло през ГКПП „Стрезимировци“ на 30.07.2021 г. в 22:47:30 и е влязло на територията на страната обратно през ГКПП на 04.08.2021 г. в 22:08:15 – вход товарни автомобили МПС2. По отношение на декларирания ВОД на стоки през м.09.2021 г. до обект на гръцкото дружество в Р. Х. в РД изрично е отразено, че транспортното средство с рег. № [рег. номер]/[рег. номер] е преминало през ГКПП „Стрезимировци“ на 12.09.2021 г. Т.е. изрично е признато от данъчната администрация, че процесните товарни автомобили физически са напуснали територията на страната. Констатацията в РД, в РА и в решението на рещаващия орган, че по първата композиция превозваните стоки са изделия от мед, никел, олово, цинк, калай и други материали, а по втората – метали, железа и други, различни от масло АН 15, предмет на процесния ВОД, не е подкрепена с надлежни доказателства. Представена е и фактура заедно с фискален бон за заплатената от „Е. У. системс“ ЕООД транспортна услуга от доставчика „Е. Л. ООД / л.94 от делото/.

По отношение на декларирания ВОД през м.09.2021 г. с обект на получателя в Р. Г. приходните органи се позовават на задържане от страна на служители на АМ на горепосоченото транспортно средство с рег. № на влекач [рег. номер]/ремарке с рег. № [рег. номер] на ГКПП „Кулата“ при опит за преминаване на територията на Р. Г. Този факт се декларира и от управителя на РЛ съгласно приложената декларация /л. 136 от делото/. Изрично в нея е упоменато, че по фактурата реално няма осъществен ВОД на масло АН -15, тъй като вместо варели с масло АН- 15 са натоварени варели с бензин, закупен от „Г. Л. ЕАД и съответно, е издадена кредитно известие към гръцкия контрагент и стоката е продадена на „Метросистем“ ЕООД на 01.10.2021 г., т. е. същата е останала на територията на страната. В тази връзка следва да се посочи, че според приходните органи предмет на процесния ВОД е бензин А- 95, закупен от „Г. Л. ЕАД, а не маслото, сторнирано с цитираното в РД кредитно известие от 01.10.2021г. и същите не признават кредитното известие, като определят неговата основа на 0,00 лева с ДДС – 0,00 лева. Никъде обаче ревизиращите органи не обсъждат въпроса за доставката на пелети, които са част от доставката по фактура № 42 от 18.09.2021 г. с получател TRADE TWO MON IKE, Гърция. РЛ твърди, че същите са достигнали до гръцкия купувач през м. 11.2021 г., за което са ангажирани доказателства още в хода на ревизията.

Съобразно изложеното по-горе, необоснован и несъответен на материалния закон е изводът на АССГ за недоказаност на извършването на процесните ВОД. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др.

В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на приетото по делото ССчЕ. Следователно, като е приел РА за материалнозаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с отмяната на РА в посочената част.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в общ размер на 4488,42 лева за двете съдебни инстанции съгласно представения списък и доказателства за направени такива. Решението следва да се отмени в частта на присъдените в полза на Националната агенция по приходите разноски /определени по компенсация/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3347 от 22.05.2023 г. по адм. дело № 8218/2022 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221721005238-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София – град в частта, потвърден с решение № 1154 от 25.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. София при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 17 129,56 лева главница ведно с лихви за забава, в резултат на начислен ДДС поради непризнати ВОД за м.07 и м.09.2021 г., както и в частта, в която в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноските по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р- 22221721005238-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София – град в частта, потвърден с решение № 1154 от 25.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. София при ЦУ на НАП относно установени спрямо „Е. У. С. ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 17 129,56 лева главница ведно с лихви за забава, в резултат на начислен ДДС поради непризнати ВОД за м.07 и м.09.2021 г.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати в полза на „Е. У. С. ЕООД, [ЕИК] разноски в общ размер на 4488,42 лева за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА