О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2885

Гр. София, 14.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 08.10.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия П. Х.

ч. т. д. № 1629/2025 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. К. К. и И. К. К., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 310 от 03.06.2025 г. по в. гр. д. № 625/2024 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, чрез допълнително намаляване на присъденото в полза на насрещната страна уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 4 620 лв. с ДДС.

В жалбата се твърди неправилност на определението по съображения, че съдът не е взел предвид реално извършените от пълномощника на ответника процесуални действия във въззивното производство, а именно – подаване само на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание и без ангажиране на нови доказателства, при спор единствено за справедлив размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди за разликата над присъдените 150 000 лв. до претендираните 170 000 лв. от всеки от ищците – настоящи жалбоподатели. Поддържа се, че с оглед направеното възражение за прекомерност и практиката на СЕС апелативният съд е следвало да редуцира заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение до размер под определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., предвид предмета и сложността на проведеното въззивно производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване определение, поради което същата се преценява като допустима, а по същество - и основателна.

При произнасянето си по разноските с решение № 75/26.03.2025 г. въззивният съд е разгледал възражението на частните жалбоподатели по чл. 78, ал. 5 ГПК, намерил го е за основателно и е намалил претендираното от ответната страна възнаграждение от 7 320 лв. с ДДС на 4 620 лв. с ДДС.

При формиране на горния извод съдът е взел предвид „по-малката“ фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция и обжалваемия интерес (общо възлизащ на 40 000 лв.), поради което е счел, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

При повторното искане за редуциране на присъдените в тежест на частните жалбоподатели разноски по реда на чл. 248 ГПК съставът на въззивния съд е изложил съображения, че разноските вече са били намалени с оглед уваженото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и липсват основания за присъждане на по-нисък от така определения размер, тъй като намаленото възнаграждение е в границите по Наредба № 1/2004 г.

Нито в решението, нито в определението по чл. 248 ГПК въззивният съд е съобразил установените в практиката критерии по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК след постановяването на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, от което е видно, че минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г. не могат да имат задължителен характер на съда. От данните по делото се установява, че същото е лишено от фактическа и правна сложност - приключило е в рамките на едно публично съдебно заседание, без явяване на пълномощници на страните, не са осъществени процесуални действия по събиране на нови доказателства, не са представени писмени бележки – ответникът е подал единствено писмен отговор на въззивната жалба, а по материалноправния спор с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД е налице многобройна и трайна практика на ВКС. С оглед посочените факти и при съобразяване на принципното правило на чл. 36, ал. 2 ЗАдв за справедливост и обоснованост на размера на адвокатското възнаграждение, при отчитане на конкретно положения квалифициран труд от пълномощника на ответника, настоящият състав намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно до сумата от 2 880 лв. (с ДДС), която съставлява адекватно възнаграждение за осъществената чрез подаване на писмен отговор защита на страната пред въззивната инстанция.

При така формираните изводи обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на присъденото в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ адвокатско възнаграждение до горепосочения размер.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 310 от 03.06.2025 г. по в. гр. д. № 625/2024 г. на Великотърновския апелативен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 75/26.03.2025 г. по в. гр. д. № 625/2024 г. на Великотърновския апелативен съд в частта относно разноските, като присъденото в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ адвокатско възнаграждение се счита намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на сумата от 2 880 лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: