ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3432
гр. София, 09.11.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. П.
Членове: Майя Русева
Джулиана Петкова
като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Дженерали застраховане“АД срещу решение №52/11.01.23 по г. д.№.2129/22 на САС, 7с., с което е потвърдено реш.№.260972/17.03.22 по г. д.№.4827/18 на СГС, ГО, І-1с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.432 ал.1 КЗ на В. Х. К. и Д. М. И. по 150 000лв., а на В. Х. К., Д. М. И. и К. В. Т. - като правоприемници на починалия в хода на производството ищец В. Н. К. - общо 150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от 1.12.17 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските.
Ответните страни В. Х. К., Д. М. И. и К. В. Т. оспорват жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, че на
15.06.17 в Р. С. на автомагистрала А1 /Е-75/, е настъпило ПТП
/застрахован при ответника водач на л. а.“Пежо“, движейки се в тъмната част на денонощието, със скорост 112км/ч. (под максимално допустимата 120км/ч), на къси светлини /за да не заслепи насрещните автомобили, макар по това време движението да не е било интензивно/, застигнал движещ се пред него товарен автомобил „Застава“ (покрит с тъмен цвят брезент и без включени светлини, вкл. габаритни); поради по-голямата си скорост се ударил с предна дясна част в негова задна лява част; в резултат на ПТП загинала Ц. И., пътник в лекия автомобил - дъщеря на В. К. и В. К. /починал в хода на процеса/ и майка на Д. М. И.. Намерено е, че са налице всички предпоставки на чл.432 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника - противоправност на деянието, вредоносен резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата, вината на водача и наличие на застрахователно правоотношение. От приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза се установява, че в конкретната пътна обстановка и дори при движение с установената по делото скорост водачът на автомобила, в който е пътувала пострадалата, при своевременна реакция, е имал две възможности, за да избегне инцидента – като спре аварийно или като заобиколи /чрез изпреварване отляво/ товарния автомобил, който се е движил пред него и в който се е ударил. При това положение и с оглед изводите на вещото лице е прието, че презумпцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена от ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за това. Обстоятелството, че и друг участник в ПТП-водачът на товарния автомобил, движил се пред лекия, е съпричинил по смисъла на чл.53 ЗЗД инцидента, не може да дерогира
/изключи/ отговорността по чл.432 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД на застрахователя – предвид правилото на чл.122 ал.1 ЗЗД, като дружеството разполага с възможност да защити правата си при условията на чл.127 ЗЗД. Отделно от изложеното, макар основната причина за настъпване на ПТП да е поведението на водача на товарния автомобил /който се е движил на автомагистрала в нарушение на чл.78 от Закона за безопасност на движението по пътищата
/ЗБДП/ на Р. С. – в тъмната част на денонощието със сравнително ниска скорост, но без включени задни светлини и габарити и
покрит с тъмен брезент - т. е. по начин, че е бил невидим за останалите участници в движението/, водачът на лекия автомобил е нарушил чл.42 от горепосочения закон – доколкото, движейки се по осветена на участъци магистрала и на къси светлини предвид наличието и на насрещно движение, е поддържал висока и несъобразена с разстоянието на видимост скорост
/съгласно чл.42 ЗБДП на РСърбия скоростта следва да бъде съобразена с конкретните пътни условия така, че да осигурява не само безопасно движение, но и възможност за своевременно намаляне, респективно спиране в случай на възникнала опасност; когато движението е през нощта, скоростта следва да е съобразена с видимостта – късите светлини осигуряват разстояние на видимост по-малко от тази на дългите и затова при избиране на скорост водачът трябва да се съобразява с осветеността по начин, че да може своевременно да възприеме и да спре при възникнала опасност в рамките на разстоянието на видимост; случайно деяние по смисъла на НК ще е налице, когато при движение нощно време със съобразена със светините на фаровете скорост възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее; ако разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движение, попадането в удължената опасна зона за спиране на МПС е виновно нарушение на правилата за движение и причина за настъпване на произшествието - т.9 ТР 28/28.1184г. по н. д.№.10/84, ОСНК на ВС/. При определяне размера на дължимото обезщетение е прието, че от събраните доказателства се установява – конкретно и изрично, че всички ищци /в това число починалия в хода на процеса В. К./ са претърпели неимуществени вреди – психически страдания вследствие смъртта на Ц.И., каквито по принцип и се презумират при загубата на такъв близък роднина. При отчитане на възрастта на пострадалата /49г. към момента на ПТП/, създадените много близки лични отношения между нея и всеки от ищците /преживе тя помагала на родителите си, които били възрастни и баща й бил на легло след инсулт; сама отгледала дъщеря си, двете били изключително привързани, като в момента на ПТП пътувала за Германия, където дъщеря й стажувала, за да я посети/, интензитета на търпените болки и страдания /ищците приели много тежко и емоционално вестта за загубата, майката изпаднала в шок, с бащата плачели неутешимо, дъщерята се затворила в себе си, отчаяла се и казвала, че няма смисъл да живее/, поддържането на този интензитет впоследствие, с негативно
отражение върху личността им – емоционален шок при вестта, мъка и непрежалимост с болезнено осъзнаване невъзвратимостта на предишното положение – е намерено, че дължимото на всеки ищец обезщетение е в размер на по 150000лв., като с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на бащата, следващата му се сума трябва да се заплати на наследниците му по закон.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и общо на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с местната регулация за движение по пътищата и издадени от местните органи на власт документи при определяне механизма на ПТП?“; 2.“Следва ли съдът в мотивите на постановеното решене да обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“; 3.“Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази изследва събрани по делото доказателства досежно обема на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване, за да се произнесе по настоящото искане, като в подкрепа на това становище практика на ВКС, според която въззивната инстанция следва да основе решението си след обсъждане на всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните?“/реш.№.553/27.06.13 по г. д.№.196/12, ІV ГО, реш.№.274/24.10.16 по г. д.№.2228/16, ІV ГО, реш.№.77/17.03.15 по г. д.№.2040/14, ІV ГО, реш.
№.164/4.06.14 по г. д.№.196/14, ІІІ ГО, реш.№.86/6.07.20 по г. д.№.761/ 19, ІІ
ТО/; 4.„Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии, вкл. обективни такива, и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика?“; 5.“Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/68?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос е неотносим. Той не е бил предмет на обсъждане и въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Съдът не е отрекъл да съобрази местната регулация на движението по пътищата, като по реда на чл.272 ГПК е инкорпорирал в акта си и мотиви в тази връзка. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият и третият въпрос касаят задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. Съгласно цитираната практика въззивният съд е съд по съществото на спора и формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд; само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Въззивната инстанция е съобразила релевантните доказателства, доводи и възражения и е изложила мотиви. Неспоменаването на дадено доказателство не означава, че то не е било взето предвид при постановяване на решението, в това число, че не е инкорпорирано в текста му предвид препращането при условията на чл.272 ГПК. Предвид изложеното не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Четвърти и пети въпроси са свързани с преценката на съда при приложението на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/; в цитираната от касатора практика /ППВС №.4/23.12.68/ са определени критериите за това понятие; постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; такива обстоятелства при причинена смърт са характерът на уреждането, възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди от загубата му, интензитета на търпените морални страдания и др. Въззивният съд не е отрекъл задължението да съобрази релевантните обстоятелства, в това число
препращайки към мотивите на първоинстанционния. При определяне на обезщетението са взети предвид възрастта на пострадалата, създадените много близки лични отношения между нея и всеки от ищците, интензитета на търпените болки и страдания – които по принцип при такава близка връзка се презумират, а в случая големият интензитет, поддържането му впоследствие, негативно отражение върху личността, мъката и непрежалимостта с болезнено осъзнаване невъзвратимостта на предишното положение са и безспорно и ясно установени от доказателствата, като на практика са съобразени и икономическите условия към момента на ПТП. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за хипотеза на очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52/11.01.23 по г. д.
№.2129/22 на САС, 7с.
Определението е окончателно
Председател:
Членове:
1.
2.