О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3705

гр. София, 23.07.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1767 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С молба, представена в откритото съдебно заседание, касаторът-ищец по делото А. Д. А., чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. Н. моли съда да сезира по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ Конституционния съд (КС) с искане за установяване на противоречие на чл. 418, ал. 6 (предишна ал. 5 – в редакцията от ДВ, бр. 86/2017 г.) и на чл. 422, ал. 1 от ГПК с чл. 4 и чл. 56 от КРБ. Искането се основава на становището на касатора, че в посочените разпоредби от ГПК липсва нормативно установен срок за връчване на заповедта за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител, поради което жалбоподателят счита, че тези процесуални разпоредби противоречат на чл. 4 и чл. 56 от КРБ. В тази връзка в молбата се излагат съображения, че от момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение до момента на връчването `и, по силата на посочените разпоредби от ГПК, изтеклият срок е без правно значение, като според касатора, така се достигало до пролонгиране на давностни срокове по волята само на кредитора. Сочи се и че могат да изтекат дори 7 или 10 години до редовно връчване на заповедта, и възражението/искът на длъжника нямало да бъде уважен с аргумент за давност, което се сочи като правен абсурд.

Молбата е неоснователна.

В практиката на КС (определение № 2/14.04.1994 г. по конст. д. № 1/1994 г., определение № 2/13.03.2024 г. по конст. д. № 8/2024 г., определение...