5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4173

гр. София, 19.12.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1773 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е. П. ЕАД [населено място] /предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД/, чрез процесуален представител юрисконсулт А. В., против въззивно решение № 564/06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2462/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20217820/01.12.2021 г. по гр. д. № 5875/2021г. на Софийски районен съд, е прието за установено по предявения от Н. П. З. срещу „Е. П. ЕАД [населено място] /с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 981,53 лв., представляваща начислена сума по фактура № [ЕГН]/31.12.2020 г. за консумирана ел. енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. по клиентски номер ..... за обект, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/ул. .. и в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Необходим ли е изричен писмен договор, за да е налице облигационна връзка по договор за продажба на ел. енергия за битови нужди?“; 2. „Качеството „битов клиент“ по смисъла на §1, т. 2а от АР на ЗЕ обвързано ли е с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот?“; и 3. „Необсъждането на релевантни за делото доказателства и доказателствени средства (като подшитите споразумения в качеството на потребител и свидетелските показания) и необсъждането на всички правно релевантни факти, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлявали основание за касиране на решението?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: определение №627 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 137/2013 г., III г. о.; решение №205/28.09.2019 г. по гр. д. №439/2018 г. на ВКС, III г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Н. П. З. е подал писмен отговор, и е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице-помагач на ответника –„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ не е взело становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят, че ищецът Н. З. и съпругата му В. З. са притежавали в условията на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот: Ѕ идеална част от двуфамилна двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. В. – ВЕЦ С., ул. , със застроена площ от 735 кв. м., както и че сградата е присъединена към електроразпределителната и електропреносната мрежа, и че за отчитането на потребената в обекта ел. енергия при ответното дружество е открита партида с клиентски номер.....и титуляр Н. З.. По делото не били ангажирани данни за обстоятелството кога и по какъв ред е открита тази партида – въз основа на изрично заявление от ищеца или е открита служебно, съответно на какво основание по същата е отчитана доставената ел. енергия за цялата сграда /с оглед установеното, че ищецът е притежавал само идеална част от същата/. Установено е също, че с договор за дарение на недвижим имот, обективирн в нотариален акт № .... рег. № ..., дело № 170 от 18.12.2001г. ищецът и съпругата му са дарили на А. Н. З. / дъщеря на ищеца/ притежаваният от тях недвижим имот, представляващ Ѕ идеална част от двуфамилна двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. В. , със застроена площ от 735 кв. м.

Ответникът е твърдял, че между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на ел. енергия с откриването на партида на името на ищеца с клиентски номер .... за отчитане на доставената ел. енергия в имота, находящ се в [населено място], ул. , което не е било прекратено към исковия период предвид неизпълнението на задължението на ищеца да уведоми продавача за настъпилите през 2001г. промени в собствеността на имота, като се е позовал и на представени по делото заявления от 31.05.2013г., 21.04.2017г., 07.06.2018г. и 27.06.2018г. за отсрочване/разсрочване на задълженията, начислени по клиентски № ......, подадени от ищеца в качеството му на потребител на ел. енергия за процесния обект, както и на 3 бр. споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел. енергия за същия клиентски номер от: 25.05.2015г., 24.04.2017г., 27.06.2018г., сключени между Н. З. и „ЧЕЗ Е. Б. АД.

За да уважи иска, въззивният съд е приел, че тези документи не могат да бъдат ценени като доказателство за съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия. Посочил е, че през процесния период, ищецът не е бил титуляр на правото на собственост, респ. на вещното право на ползване върху процесния имот. Разпореждането с правото на собственост върху жилищната сграда довело до прекратяване на договора за продажба на ел. енергия. Облигационното правоотношение между страните, съществувало до 18.12.2001 г., възникнало на основание Закона за енергетиката и било обвързано с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Според въззивния съд, този извод следвал пряко от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието потребител на енергия или природен газ за битови нужди в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция на понятието битов клиент в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Без значение за прекратяване на договорната връзка с електропреносното предприятие било обстоятелството, че бившият собственик не е изпълнил задължението си в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността /чл. 13, т. 5 от публично известните общи условия/ и да поиска промяна на титуляра на партидата. Това неизпълнение можело да породи единствено вземане за обезщетение на вреди. Според съда, неизпълненото задължение по чл. 13, т. 5 от ОУ не квалифицирало бившия собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужвала собствените битови нужди на бившия собственик, а тези на новия.

Прието е, че за да възникне ново продажбено отношение между ищеца и ответното дружество след извършеното разпореждане с правото на собственост с договор за дарение от 18.12.2001 г. е следвало да се установят предпоставките на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респективно – на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на“ЧЕЗ Е. Б. АД: че ищецът е собственик или носител на вещното право на ползване на имота, или че между страните е сключен изричен писмен договор за продажба на ел. енергия със съгласието на собственика или на лицето с учредено вещно право на ползване. Такова доказване от страна на ответника по делото не било проведено. Направен е извод, че ищецът не е задължено лице за заплащане стойността на доставената ел. енергия, тъй като между страните по делото не съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за исковия период.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения процесуалноправен въпрос, уточнен от съда, а именно: относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди доводите на страните, както и всички допустими и относими за спора доказателства, събрани по делото, в тяхната съвкупност. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за евентуално противоречие със служебно известни на настоящия съдебен състав: решение № 37/ 29.03.3012 г. по гр. д. № 241/ 2011 г. на ВКС, I г. о.; решение № 69/23.07.2014 г. по т. д.№ 1874/2013 г. на ВКС, І т. о. ; решение № 39/20.07.2016 г. по т. д. № 2476/2014 г. на ВКС, І т. о.; решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о. и др.

По останалите поставени от касатора въпроси, съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 139,63 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 564/06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2462/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Е. П. ЕАД [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 139,63 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.