Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 196/27.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1774 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.7 от Закона за адвокатурата /ЗЗД/.

Образувано е по жалба на А. Г. В. срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, уточнена впоследствие като подадена срещу изричен такъв – обективиран в решение №.765/24.02.23 на ВАС, с което жалбата на А.В. срещу решение по Протокол №.3/19.01.23, т.7, на Адвокатски съвет Сливен за отписването му от Адвокатска колегия Сливен е оставена без уважение. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно.

Ответната страна Висш адвокатски съвет оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Р. Б. ІІІ ГО, взе предвид следното:

По делото няма спор, а е видно и от приложените доказателства, че с влязла в сила на 11.04.18 присъда /№.15/17.05.17 на АС София/ А. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК /че за периода от неустановена дата в началото на м. май 2007г. до 17.02.11г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи, за съставянето на които не може да му се търси наказателна отговорност, при посредствено извършителство, чрез И. Г. Б., за да докаже правно отношение между последния и изброени в пълномощно лица/, и по чл.282 ал.1 НК /че в качеството си на длъжностно лице - съдия в Административен съд Бургас, при образуване и разглеждане на адм. д.№.866/10 нарушил служебните си задължения по чл.4 от Закона за съдебната власт с цел да набави за себе си и за Д. И. Н. облага, изразяваща се в отмяна на мълчалив отказ на Кмета на О. Б. да отмени отчуждаване на имоти с кадастрален номер №.... и №... по плана на кв.С., [населено място], и възстановяване на Д. И. Н. на право на собственост върху недвижими имоти с горните номера, и от това са могли да настъпят не маловажни вредни последици за община Бургас, изразяващи се в отнемане на възможността на общината да упражни право на собственост на тези общински имоти с пазарна стойност 108 150лв/, като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и съответно на „лишаване на свобода“ за срок от две години и шест месеца и „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система“ за срок от пет години и шест месеца; на основание чл.23 ал.1 НК му е определено най-тежкото наказание измежду определените по присъдата – а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.23 ал.2 НК към общото наказание „лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система“ за срок от пет години и шест месеца; на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на първото наказание е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата; на основание чл.59 ал.1 НК от така определеното за изтърпяване наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан - от 31.03.11 до 30.05.11 и от 2.06.11 до 15.06.11.

С Протоколно решение №.6/20.04.22 на Съвета на Адвокатска колегия Сливен /САК/ А. В. е вписан като адвокат в Сливенска адвокатска колегия; сред подадените от него документи за вписването му е и свидетелство за съдимост от 14.04.22г., издадено от РС Бургас, в което е отразено, че лицето не е осъждане и удостоверението се издава за вписване в адвокатската колегия.

С писмо изх.№.РД 11-339/21.11.22 на Административния ръководител на РС Бургас САК Сливен е уведомен, че е установено грешно вписване на реабилитацията на А. В.; отразено е, че поради това е извършена поправка на бюлетина за съдимост и към настоящия момент не е настъпила предвидената в закона реабилитация. Към писмото е приложена справка за съдимост /съдържаща данни за горепосочените осъждания с отбелязване „лицето е осъждано“ и вписване на допълнителни сведения: „13.04.22-реабилитация на основание чл.86 НК“; „отменена реабилитация - 7.11.22; на основание чл.21 ал.1 от Наредбата извършена поправка вписване от 13.04.22, като се отменя вписването на реабилитацията като грешно отразена“/ и бюлетин за съдимост №.52521/2.05.18 /съдържащ отбелязване от 13.04.22 за реабилитация на основание чл.86 НК и от 7.11.22 за поправка на основание чл.21 ал.1 от Наредбата на вписването от 13.04.22, като вписването на реабилитацията се отменя като грешно отразена; поправката е извършена от Председателя на РС/.

С протокол №.1/19.01.23, т.7, САК Сливен, след уведомяване на А. В. и изслушването му, е взел решение за отписването му от регистъра на адвокатите на АК Сливен-доколкото, предвид гореописаните документи и допълнително изпратено от РС Бургас свидетелство за съдимост - с отбелязване, че лицето е осъждано, А.В. не отговаря на изискванията на чл.5 ал.1 т.1 ЗЗД.

С решение №.765/24.02.23 на Висшия адвокатски съвет жалбата на А.В. срещу решението на САК Сливен за отписването му е оставена без уважение. Отразено е, че процедурата по чл.22 ал.2 ЗЗД е била спазена – решението е взето след събиране на доказателства и изслушване на адвоката; САК е зачел удостоверителната сила на представените официални документи – свидетелство за съдимост, бюлетин и справка за съдимост, в които е отбелязано, че лицето е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер; при това положение и с оглед разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗЗД - предвиждаща, че такова лице не може да бъде адвокат, е налице обстоятелство, което е пречка за вписването му като такъв, и правилно е било постановено отписването му.

С окончателно определение на Върховния административен съд, VІ отд., №.2897/20.03.23 по а. д.№.1883/23г. е оставено в сила определение №.9749/12.12.22 по а. д.№.11142/22 на Административен съд София град, с което жалбата на А.В. против вписването в бюлетина за съдимост, извършено на 7.11.22 от Председателя на РС Бургас /че „на основание чл.21 ал.1 от Наредбата поправя вписване от 13.04.22 като отменя вписването на реабилитацията като грешно отразена“/, е оставена без разглеждане като недопустима. С окончателно определение на Върховния административен съд, ІІІ отд., №.9441/10.10.23 по адм.№.8422/23 жалбата на А.В. срещу електронно свидетелство за съдимост рег.№.230324012000005947/24.03.23, издадено от Министерството на правосъдието - в което е отразено, че лицето е осъждано, е оставена без разглеждане като недопустима.

На 17.10.23 е издадено електронно свидетелство за съдимост №.231017012000020252, съгласно което А. Г. В. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а НК; посочено е, че свидетелството важи по Закона за адвокатурата.

При така изложената фактическа обстановка ВКС намира, че жалбата на А.В. срещу решение №.765/24.02.23 на Висшия адвокатски съвет е неоснователна.

Спорът е концентриран около въпроса правилно ли е прието, че по отношение на жалбоподателя е била налице пречка по смисъла на чл.5 ал.1 т.1 ЗЗД, съответно бил ли е същият реабилитиран по право с оглед осъждането му с влязла в сила на 11.04.18 присъда на наказателен съд и изтеклия впоследствие изпитателен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗЗД не може да бъде адвокат осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая с влязла в сила на 11.04.18 присъда А. В. е бил осъден - по реда на чл.23 НК му е наложено общо най-тежкото измежду определените по присъдата наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 2г. и 6м. с отложено изтърпяване и 4г. изпитателен срок, и наказание „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система“ за срок от 5г. и 6м. При това положение, за да не е налице визираната в чл.5 ал.1 т.1 ЗЗД пречка, е необходимо към релевантния момент жалбоподателят да е бил реабилитиран – доколкото съгласно чл.85 ал.1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В случая осъждането е общо, наложената санкция е комплексна /наред с наказанието „лишаване от свобода“ е наложено и такова “лишаване от права“/. Същевременно самата реабилитация касае не заличаване на наказанието, а на ефекта на осъждането, последиците от същото. Поради това и предвид разпоредбата на чл.87 ал.3 НК /съгласно която когато наред с наказанието „лишаване от свобода“ или „поправителен труд“ е наложено и наказание „лишаване от права“ по чл.37 ал.1 т.6, 7 и 8 НК или „задължително заселване“, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание/, независимо от това дали се касае за реабилитация по право или по съдебен ред, за настъпване на последиците от реабилитацията трябва да е изтекъл и срока на кумулираното с „лишаване от свобода“ наказание – „лишаване от права“. Когато санкцията е комплексна – какъвто е разглеждания случай, само когато се изпълни целият комплекс от санкции може да се обсъжда реабилитация на осъждането. Тълкуване, каквото застъпва жалбоподателя /че за целите на чл.5 ал.1 т.1 ЗЗД следва да се преценява дали е настъпила реабилитация само по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, като същевременно длъжността „адвокат“ не представлява магистратска длъжност в органите на съдебната власт/, не съответства на същността и предназначението на института на реабилитацията и осъждането с комплексна санкция, изяснени по-горе, и не намира опора в практиката /реш.№.31/26.10.22по н. д.№ 40/22, ІІ НО, опр. 154/72, І НО, опр.№.148/82, І НО, пор.№.158/84, ІІ НО, опр.№.428/94, І НО/. По посочените съображения настоящият състав намира, че към момента на вписването и отписването на А.В. като адвокат в Адвокатска колегия Сливен реабилитацията от осъждането му, което е едно - чрез налагане на комплексна санкция, все още не е била налице – настъпила е на 11.10.23. Поради това и е била извършена поправка /по реда на чл.21 ал.1 от Наредба №.8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост/ в бюлетина за съдимост предвид свидетелството от 14.04.22, респективно свидетелство за съдимост рег.№.230324012000005947/24.03.23 /жалбата срещу което е била оставена без разглеждане с влязъл в сила акт на ВАС/, коректно отразяващо съдебния статус на жалбоподателя за нуждите на Закона за адвокатурата. Пак правилно отразява този статус и последващото свидетелство – от 17.10.23 – представено по настоящото дело и неоспорено от страните, в което /предвид междувременно настъпилата реабилитация/ е отразено, че жалбоподателят е неосъждан. С оглед на изложеното САК Сливен и ВАС правилно са преценили, че е била налице пречка по чл.5 ал.1 т.1 ГПК и А. В. е следвало да бъде отписан от АК. Обстоятелството, че в рамките на развилите се пред тях производства не са подложили на самостоятелна преценка въпроса налице ли е реабилитация, а са действали зачитайки доказателствената сила на събраните доказателства /бюлетин, справка за съдимост, ново свидетелство за съдимост/, не опорочава взетите решения - доколкото тези органи не са разполагали с компетентност да го правят, а и като краен резултат оспорването по административен път е приключило неуспешно за жалбоподателя. Същевременно, такава преценка е извършена от настоящата инстанция, която е съдебна и разполага с компетентност да упражни съдебен контрол и да прецени сама дали към релевантния момент по отношение на жалбоподателя е била настъпила реабилитация – и отговорът на този въпрос е отрицателен.

Доколкото към приключването на устните прения пред ВКС А. В. вече е реабилитиран, съдът споделя цитираната от него практика във връзка с приложимостта на чл.235 ГПК. Тя, обаче, е неотносима към настоящата хипотеза. Практиката е формирана при различни предпоставки – когато се спори изтекъл ли е срок на наказание „лишаване от права“ и изтичането е в рамките на съдебните производства. В този случай е безспорно, че лишените от права са били законно вписани - поради което и съдът е длъжен да съобрази междувременно изтеклия срок по реда на чл.235 ал.3 ГПК. Когато, обаче, изначално е съществувала пречка за вписване /несъвместимост/ и поради това адвокатът е отписан – каквато е разглежданата хипотеза, съдът не може да преценява дали той би бил вписан, респективно дали са били налице предпоставките за вписването му с оглед специалните разпоредби на закона /в това число чл.4 т.5 ЗЗД/. Предвид изложеното обстоятелството, че понастоящем А. В. е реабилитиран, е без значение за изхода на разглеждания спор. Същевременно, именно предвид това обстоятелство, няма пречка същият да отправи ново искане за вписване в адвокатската колегия, при което съответният компетентен орган на самоуправляващата се, свободна и независима адвокатура ще извърши необходимата преценка по предвидените в чл.4 ЗЗД и чл.5 ЗЗД критерии.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Г. В. срещу решение №.765/24.02.23 на Висшия адвокатски съвет, с което жалбата на А.В. срещу решение по Протокол №.3/19.01.23, т.7, на Адвокатски съвет Сливен за отписването му от Адвокатска колегия Сливен е оставена без уважение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: