О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4582
гр. София, 14.10. 2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
като изслуша докладваното от съдия Борис Д. И. к. ч. гр. дело №3038 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], чрез определения му по реда на ЗПрП процесуален представител адвокат И. Ю., против определение №650 от 29.05.2025г. по в. ч. гр. д. №363/2025г. на Софийски окръжен съд, с което е била оставена без уважение частната му жалба против определение № 89 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 827/2022 г. по описа на РС – Костинброд, с което е прекратено производството по делото по предявения от Е. Д. М. срещу СРС иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като изложените от съда съображения се отнасяли до основателността на иска, е не до неговата допустимост. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване а съдопроизводствените действия по него.
В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди обжалвоното определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, Софийският окръжен съд е приел, че подадената от Е. Д. М. против Софийскяя районен съд искова молба, с която се претендира обезщетение за вреди, претърпени от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС, е недопустима, тъй като преди предявяването й е следвало да се осъществи процедура по глава I. ЗСВ /каквато не е осъществена/, доколкото към датата на подаване на исковата молба гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС е било приключило с влязъл в сила на 08.05.2019г. съдебен акт. Съдът е посочил, че без значение за датата на влизане в сила на съдебния акт по посоченото дело е обстоятелството, че след изтичане на срока за обжалване на решението е била подадена въззивна жалба срещу него от Е. М., която е била върната като просрочена, а разпореждането за връщането й е влязло в сила на 06.06.2023 г. след постановяване на определение № 1472 от 06.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1630/2023 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 7768/10.08.2022 г. по ч. гр. д. № 7540/2022 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. М., подадена срещу разпореждането на СРС за връщане на въззивната жалба. Съдът е изложил съображения, че в случай, че се приеме, че при описаните факти решението е влязло в сила на датата на влизане в сила на разпореждането за връщане на въззивната жалба, то би се стигнало до напълно неприемливата ситуация във всеки един момент след влизане в сила на съдебен акт поради неподаване на жалба срещу него в срок делото да бъде върнато в състояние на висящност чрез подаване на просрочена жалба, което от своя страна би разкрило пътя на възможността за злоупотреба с право и недопускане до изпълнение на съдебните актове. Позовал се е и на приетото в същия смисъл в ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., което се отнася до тълкуване на закона по отношение на влизане в сила на съдебните актове по наказателни дела, но според съда е напълно относима и към влизане в сила на съдебните актове по граждански дела предвид аналогичните текстове в НПК и ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
В изложението касаторът се позозава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, но не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, с практиката на ВКС, Конституционния съд на Р. Б. и Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, то касационно обжалване на определението на соченото основание по чл.280, ал.1 от ГПК не може да се допусне.
При тези мотиви на въззивния съд, не се обосновава наличие на сочената от частния жалбоподател очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани пряко от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. От твърденията на частния жалбоподател в изложението не може да се обоснове извод при постановяване на обжалваното определение да е било допуснато нарушение, довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл, нито да е била приложена несъществуваща или отменена правна норма. Същото не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Направеният от съда извод, че решението по гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС е влязло в сила на 08.05.2019г. с изтичане на срока за обжалването му е в съответствие с указанията, дадени в т.7 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Не може да се приеме за очевидно неправилен и изводът на съда, че предявеният от частния жалбоподател иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените му вреди от нарушаване на правото му на разглеждани и решаване в разумен срок на на гр. д. № 6580/2015 г. по описа на СРС, е недопустим, тъй като преди предявяването му е следвало да се осъществи процедура по глава I. ЗСВ, тъй като същият е в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ и формираната по приложението й съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №650 от 29.05.2025г. по в. ч. гр. д. №363/2025г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.