О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 91

София, 09.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 1807 по описа за 2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Университет по хранителни технологии – Пловдив, чрез пълномощника му адвокат В. З., срещу въззивно решение № 89 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 3285/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 3740 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 308/2022 г. на Районен съд – Пловдив, и вместо това са уважени предявените от П. П. Д. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Отменено е като незаконосъобразно уволнението на ищеца, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност, и му е присъдено обезщетение в размер на 17 097,50 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 23.07.2022 г. до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по допълнително споразумение № 134 от 09.03.2020 г. към трудов договор № 31 от 1991 г., по което ищецът към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжността “ръководител катедра – професор“ с място на работа Технологичен факултет, катедра „Органична химия и неорганична химия“. Според...