О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3667

гр.София, 22.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1862/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 384 от 08.12.2022 г. по гр. д.№ 196/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр. д.№ 1137/ 2021 г. и по този начин по предявения от К. С. Р. против касатора иск, квалифициран по чл.439 ГПК, е признато за установено, че К. С. Р. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД 11 947,32 лева - изискуема главница по договор за банков кредит от 14.03.2008 г., анекс № 1/13.12.2009 г. и анекс № 2/02.06.2010 г.; 2 768,31 лева - изискуема редовна лихва върху главницата за периода 10.09.2010 г. - 19.07.2012 г.; 591,94 лева - изискуема наказателна лихва върху главницата за периода 10.06.2011 г. - 26.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012 г.; 306,15 лева - направени разноски по делото; 350 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден на 28.08.2012 г. изпълнителен лист от Добрички районен съд по ч. гр. д.№ 3001/ 2012 г. и касаторът е осъден да заплати разноските по делото.

Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол твърдение за очевидна неправилност на този акт – чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Неправилността била видна от мотивите на самото решение, в което се приемало от една страна, че самото искане за извършване на...