О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2757

София, 02.10.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Д. Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1863 описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от Д. Р. К., чрез адв. Г., с искане да се измени постановеното по настоящото дело определение № 1902/29.06.2023 г., чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 1500 лв. за производството пред ВКС. Поддържа се, че съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г., приложен към списъка по чл.80 ГПК, уговореното и заплатено възнаграждение е 3 000 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, на изложения за допускане и процесуално представителство пред ВКС. Въпреки това съставът на ВКС е присъдил само половината от размера на уговореното възнаграждение, като служебно и без наведено от касатора възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до размер на 1500 лв., което противоречи на съдебната практика на ВКС, според която намаляването на уговореното възнаграждение не може да бъде извършено служебно.

Насрещната страна не е депозирала отговор на молбата в срока по чл.248, ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, но е неоснователна.

Видно от мотивите на постановеното в производство по чл.288 ГПК определение № 1902/29.06.2023 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е приел, че с оглед изхода на спора – недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, на насрещната страна Д. Р. К. следва да се присъдят сторените от него за производството...