Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

София 18.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1897 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване с определение № 3586 от 17.11.2023г. по касационната жалба на „Енергоразпределение Север”АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама Х., К. и В., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 41 от 30.01.2023г. по в. гр. д. № 270 по описа за 2022г. на Окръжен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 266 от 31.08.2020г. по гр. д. № 459/2020г. на Районен съд Г. О. като е прието за установено в отношенията между страните, че А. С. Г. не дължи на „Енергоразпределение Север” АД сумата от 11 969.86лв., представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода 14.06.2016г.-18.12.2020г., за обект, находящ се в [населено място], [улица], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 23.03.2020г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 по два въпроса, касаещи релевантните юридически факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия за заплащане на количеството енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър. Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено, както и причините за това? и Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства? Когато за конкретен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че той не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и факт, който обикновено според опитните правила съпътства друг, установен по делото факт? За тях е прието, че е възможно да са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по гр. д. гр. д.№ 3085/2021г. и гр. д.№ 1629/2021г., двете на ІV г. о.

В проведеното открито съдебно заседание, единствено касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният представител становище е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт. Желае същата да бъде уважена, пред вид разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ, предоставяща възможност на дружеството да търси заплащане на реално потребената енергия по посочен ред. Счита, че съдът не е съобразил заключенията на приетите експертизи, а тенденциозно е възприел само някои от изложените в тях съображения. Претендира разноските за цялото производство, съгласно приложен списък, с пролижени доказателства за извършването им.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

По въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установена практика /вж. решения по гр. д.№ 3085/2021г. и гр. д.№ 1629/2021г. на ІV г. о. и много други/, съгласно която пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът следва да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, съпътсва друг установен по делото факт. Въззивният съд като съд по същество, следва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото, преценявайки дали даден факт се е осъществил или не, като се ръководи както от доводите на страните, така и от събраните по делото доказателства. В случай, че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, постановеният съдебен акт няма да отговаря на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. С чл.55 ПИКЕЕ е предвидена възможност – когато се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. В тези случаи

преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Отговорността по чл.55 ПИКЕЕ е обективна /не се изисква установяване на виновно поведение/. За преизчисляването е достатъчно само установяването на наличието на измерени в невизуализирания регистър на електромера количества електрическа енергия, като не е отдадено правно значение на причините, довели до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, като се приема, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени. В този случай е без значение - както обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл.56 ПИКЕЕ-по цени за покриване на технологични разходи, нито продължителността на периода, през което е отчитана енергията в невизуализирания регистър. От логическото тълкуване обаче следва, че хипотезата на чл.,55, ал.1 ПИКЕЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло, като измерва цялата преминала през него електроенергия в рамките на допустимите грешки /вж. в този смисъл напр. решения по гр. д.№ 2714/2021г. на ІV г. о., гр. д.№2315/2021г. на ІV г. о., гр. д № 2624/2021г. на ІV г. о./

В конкретният случай, делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение по гр. д.№ 47 от 7.04.2022г. по гр. д.№ 2659/2021г. на ІІІ г. о., е бил отменен първият постановен въззивен акт като очевидно неправилен, „игнориращ правното действие на текстове от нормативен акт – чл.55, вр. чл.49 ПИКЕЕ от 2019г.“ и незачитащ „нормативната същност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби от ПИКЕЕ и тяхното правно действие /при съобразяване с §2 ПЗР от ПИКЕЕ/ и в разрез с основното начало на гражданския процес – принцип на законност, установен в чл.5 ГПК“. Делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания за допускане на нова експертиза, с участие и на софтуерен специалист, за изясняване на конкретно посочен, релевантен за спора въпрос.

При новото разглеждане на делото, след назначаване и приемане на заключение на техническа експертиза, включително и от софтуерен специалист, въззивният съд е счел предявеният отрицателен установителен иск за основателен, с решаващият мотив, че за монтираното ново СТИ „не е ясно дали е с нулеви показатели“, т. е. натрупването дали се е състояло „след монтиране на СТИ в процесния обект“. Приел е, че ответникът по иска не е доказал ищецът реално да е потребил претендираната енергия.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод на въззивния съд и счита постановеният от него акт за неправилен, постановен при незачитане на дадените от касационната инстанция указания. Както вече беше посочено, първоначално постановеният акт е бил отменен от касационният съд поради констатирана „очевидна неправилност“, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, изразяваща се в това, че: „при постановяване на въззивното решение е нарушен основополагащ принцип на гражданското съдопроизводство, гарантиращ законност при разглеждане и решаване делото - чл.5 ГПК. Нарушението се изразява в това, че решаващият извод за основателност на установителния иск по чл.124 ГПК почива на недопустимо игнориране на юридическата валидност“ на разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ „по съображения, че същата има характеристиката на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП“. Освен това, касационната инстанция е приела за необосновани изводите на въззивния съд, че „формалното наличие на натрупано количество ел. енергия в скрит регистър на измервателен уред не доказва по несъмнен и категоричен начин това да е реално доставена енергия в обекта на абоната, за която се налага преизчисляване на сметката му“. В мотивите на касационния акт изрично е посочено, че безспорно установеното по делото обстоятелство, че измервателното устройство е монтирано ново в обекта е достатъчно, за да се приеме, че той е бил с нулеви показатели, включително и в невизуализираната част от дисплея на средството за измерване /СТИ/. Делото е върнато за проверка на едно единствено обстоятелство – дали натрупването на количеството енергия в невизиуализирания регистър не се дължи на друга причина /освен на вече установената софтуерна намеса в тарифната схема/. Това е бил единственият спорен въпрос, който въззивният съд – след връщане на делото за ново разглеждане – е следвало да установи, пред вид разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК, посочваща че указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

Съгласно заключението на назначената при новото разглеждане на делото техническа експертиза – вещите лица не са могли да дадат отговор, поради невъзможност да осъществят комуникация с паметта на процесното устройство, заради настъпила „техническа неизправност“. В отговора на задача № 1, обаче те са посочили, че „данните за записите, съдържащи се в регистрите на паметта на СТИ са налични в материалите по делата в предходните“ разглеждания. По този начин те са потвърдили - вече дадените констатации относно следното: в невизуализираната тарифа Т 3 на процесното СТИ е отчетена енергия 66 502.14, която е реално преминала и е потребена. Потребеното количество енергия е отчетено в скрития регистър 1.8.3., в резултат на осъществена софтуерна намеса, с която е извършена промяна на тарифния план. Електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели за тарифите. Разпитан, в съдебно заседание, вещото лице М., който е изготвил и първоначалното заключение – установява, че – при осъщественият от него първи прочит на паметта /преди 2 години, когато е изготвена първата експертиза, пред районния съд/, подобни проблеми с паметта на електромера не е имало. С оглед така дадените обяснения от експерта и съобразявайки задължителната доказателствена сила на Протокол № 151 от 10.03.2020г. на Българския институт по метрология /БИМ/, съгласно който – процесният електромер /към датата на проверката, която е непосредствено след свалянето му от обекта на 18.12.2019г./, същият отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия, настоящият съдебен състав приема, че „техническа неизправност“, установена от експертите, е настъпила впоследствие и тя не променя установеният – към момента на постановяване от първата касационна инстанция факт, че процесното СТИ е бил технически изправен към момента на установяване на осъщественото реално потребление, на отчетена в невизуализираната тарифа Т 3 енергия, която е на стойност 11 969.86лв. Процесният електромер е бил монтиран нов, с документирани нулеви показатели на първа и втора тарифи /на трета не е документирано/, отговарял е на всички технически изисквания, поради което съгласно правилата на формалната логика - всичките му тарифни регистъра са били с нулеви показатели. Установено е /със заключение на приетата експертиза/, че натрупването на енергия в невизуализирания регистър е станало, след монтиране на устройството /т. е. по време, когото то е ползвано от потребителя/, въз основа на оказано въздействие през инфрачервеният порт на устройството. След като енергията е преминал през поставеното в обекта устройство, абонатът дължи заплащане на реално потребената от него енергия. Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в общ размер на 14 227лв., от които пред районния съд са 2 394лв. /2 124лв. за адвокатско възнаграждение, 250лв. за експертиза и 20лв., депозит за свидетел/, пред окръжния съд 2 363лв./ 2 124лв. за адвокатско възнаграждение и 239лв. за държавна такса/, пред първата касация 2 393лв. /2 124лв. за адвокатско възнаграждение и 269лв. за държавна такса/1, пред въззивния съд 2 724лв. /2 124лв. за адвокатско възнаграждение и 600лв. за експертиза/ и при втората касация 3 810лв. /3 540лв. за адвокатско възнаграждение и 270лв. за държавни такси/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 41 от 30.01.2023г. по в. гр. д. № 270 по описа за 2022г. на Окръжен съд В. Т. и потвърденото с него решение № 266 от 31.08.2020г. по гр. д. № 459/2020г. на Районен съд Г. О. въззивно решение № и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против „Енергоразпределение Север”АД [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано заедно от всеки двама Х., К. и П. В., с адрес на управление: [населено място], [улица], за приемане на установено че не дължи, на основание чл.124 ал.1 ГПК, сумата от 11 969.86лв., представляваща служебно начислена стойност на електрическа енергия за периода 14.06.2016г.-18.12.2020г., в обект, находящ се в [населено място], [улица], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 23.03.2020г. като неоснователен.

ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Енергоразпределение Север”АД [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано заедно от всеки двама Х., К. и П. В., сумата от 14 227лв./четиринадесет хиляди двеста двадесет и седем лева/, направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :