№ 237

гр. София, 05.02.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №736 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „К. Т. ЛТД“, К., [населено място], чрез адв.Б. и адв.И. срещу решение №561 от 15.12.2022г. по в. т.д. №20225001000420 от 2022г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение №96 от 16.03.2022г., постановено по т. д. №642/2021г. на Окръжен съд - Пловдив и касаторът /въззивник/ е осъден да плати на ответника разноските за въззивното производство. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството касатор срещу „Фаст Форуард“ ООД, [населено място] искове с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 152 500 евро, представляваща дължим остатък по договор за заем от 14.12.2017г. и анекс от 17.04.2019г., ведно със законната лихва от предявяването на иска /07.10.2019г./ до окончателното плащане, както и сумата 3 301.26 евро, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода 15.12.2017г.-31.08.2019г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 889.58 лева мораторна лихва за периода 03.09.2019г.-23.09.2019г., като на ответника са присъдени разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните си задължения въззивният съд не е анализирал всички относими доказателства по делото, преди всичко за предаването на процесната сума от ищеца на ответника чрез банков превод и за частичното й връщане по сметка на ищеца - заемодател. Не е обсъдил наведените във въззивната жалба възражения, вкл. че договорът за заем е реален договор; че е налице...