ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2113
Гр. София,25.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
като изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 524 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по депозирана молба от частния жалбоподател К. Е. Н. с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1380 от 28.05.2024 г. по ч. т.д. 524/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските, като моли присъденото на ответника по частната жалба „Иса проджект“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лв. да бъде намалено като прекомерно с доводи, че не е налице фактическа и правна сложност на съдебния спор. Изтъква, че по спорните въпроси относно легитимацията на ищеца по предявен иск по чл. 71 ТЗ е налице утвърдена и безспорна съдебна практика. Сочи, че минималният размер за адвокатско възнаграждение с оглед предмета на делото, определен при спазване Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 750 лв. с вкл. ДДС, като допълва, че предвид задължителното за националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г. последният не обвързва съда.
Насрещната страна, „Иса проджект“ ООД, с депозиран в срок писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. Излага, че молителят не е изложил конкретни съображения защо счита определеното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Сочи, че е подаден подробен отговор на частната касационна жалба, основан на обсъждане на спорните по делото факти и на представените множество доказателства, което оправдава заплатения от ответника размер на адвокатско възнаграждение. Подчертава, че именно жалбоподателят не се е съобразил със съдебната практика, като е подавал жалби срещу определенията на първоинстанционния и въззивния съд, с което е принудил насрещната страна да извършва разноски за адвокат за защита срещу жалбите на ищеца.
Молбата е депозирана в срок от страна по спора с легитимиран с молбата интерес от депозиране на същата, поради което е допустима.
Молбата е неоснователна.
Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските.
Както е приел съдът с определението си от 28.05.2024 г., ответникът доказва извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 1 500 лв.
Предвид нормата на чл. 74, ал. 4 ГПК разноски се дължат на ответника при прекратяване на производството по делото.
Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Последната законова хипотеза не е налице според настоящия състав на съда, като съдът съобразява предмета на делото: частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения от К. Е. Н. срещу „Иса проджект“ ООД иск по чл. 71 ТЗ; спорност на част от релевантните факти, обуславящи интереса от търсената защита с предявения иск; събрани множество доказателства в тази насока; поддържаните с частната касационна жалба доводи и възражения и зададените правни въпроси с искане за допускане на касационно обжалване по тях, по които ответникът е осъществил защита чрез подаване на писмен отговор.
Като изключение от общото правило нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход за представляване на ответника по касация от адвокат пред касационната инстанция не следва да бъде намаляван от съда.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. н. 9454/31.05.2024 г. по описа на регистратурата на ВКС от частния жалбоподател К. Е. Н. с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1380 от 28.05.2024 г. по ч. т.д. 524/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.