О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60633

София, 19.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

Д. Д.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 621 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 263010 от 2.ХІІ.2020 г. на застрахователното акционерно дружество „А. Б. – София, /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 260027 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 9.Х.2020 г., постановено по т. д. № 333/2020 г., с която – на основание чл. 432, ал. 1 КЗ – този застраховател е бил осъден да заплати на Й. Т. В. от [населено място] обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв., вкл. и ведно със законната лихва върху нея, от датата на завеждане на делото (25.І.2019 г.) и до окончателното й изплащане, за понесените от ищцата неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, настъпило на 4.VІІ.2018 г., около 10.45 часа, при пътуването й като пасажер в микробус „Ф. Т. с ДК№ РВ 00-69 ТА по градска маршрутна линия в [населено място], когато водачът на това МПС Г. П. Д. предприел внезапно спиране, довело до падането й на пода на пътническия салон и последвало от това счупване на шийката на раменната й кост и кръвонасядания в областта на дясната й мишница.

Оплакванията на застрахователното дружество настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. чл. 45 и 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира частичното му отменяване „с всички законни последици от това“. Инвокиран е довод, че дори и да се е приемел за правилен изводът на въззивния съд, че прекият иск на Й. В. е доказан по основание, то присъденото й от Пловдивския апелативен съд обезщетение „е недоказано и необосновано високо по размер, поради което следва съществено да се намали, за да се спази целта на закона, а именно - обезщетението да репарира действително причинените вреди, но не и да представлява източник на неоснователно обогатяване“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й ЗАД „А. Б. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със същата част от своя акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните два процесуалноправни въпроса:

1./ „Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди доказателствата по делото, спазвайки правилата на формалната логика и основните етапи на мисленето: точно възпроизвеждане, отсъждане и извличане на извод?“;

2./ „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства относно правнорелевантните факти и значението им за изхода на спора?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Й. Т. В. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от застрахователя негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски, представляващи дължим на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата хонорар. Инвокиран е довод, че от страна на касатора не е било посочено конкретно противоречие на обжалваното въззивно решение „с решение на Върховен касационен съд, независимо, че такова се твърди“.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на застрахователя „А. Б. АД-София, ЕИК /040638060/, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

Обжалваното въззивно решение е било постановено по пряк иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, чиято цена е 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева), т. е. надхвърляща законоустановения минимум от 20 000 лв. и поради това този съдебен акт подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.

Конкретното телесно увреждане на ищцата /ответница по касация/ се обективира в счупване на шийката на дясната й раменна кост, чието латинско наименование е colum humeri. Несъмнено лечението на такава фрактура, изразяваща се в пълно прекъсване на целостта на костта в тази й област, вкл. с разместване на костните фрагменти под ъгъл, е налагало ангажирането на хирург-ортопед, но това не прибавя „хирургично“ качество на така посочената част от раменната кост при човека.

При частичното отменяване на решението на първостепенния съд, отхвърлящо изцяло /в предявения по делото негов размер от 27 000 лв./ прекия иск на В. срещу застрахователя настоящ касатор, въззивната инстанция надлежно е идентифицирала като спорни следните три правни въпроса по делото: 1./ „Дали претърпените от ищцата на 4.VІІ.2018 г. вреди са доказано причинени от поведението на водача на пътническия микробус „Ф. Т. с ДК№ РВ 00-69 ТА, застрахован при ответника с валидна към тази дата Полица № ВG/01/117002604261“; 2./ „За размера на обезщетението, евентуално дължимо от ЗАД „А. Б. за претърпените от ищцата неимуществени вреди по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ“; 3./ „Дали и доколко с поведението си ищцата е допринесла (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при инцидента нейни увреждания“.

С атакуваната осъдителна част на въззивното решение е даден категоричен положителен отговор на първия правен въпрос, като е било прието, че в процесния случай са били осъществени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а оттам – че следва да бъде ангажирана функционалната отговорност на търговеца настоящ касатор по специалния ред на чл. 432, ал. 1 КЗ. На втория правен въпрос съставът на Пловдивския апелативен съд е дал отговор, че претендираният от В. размер на дължимото й застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, произтекли от процесното ПТП на 4.VІІ.2018 г., настъпило по вина делинквента Д., се явява завишен, докато справедливият такъв е с 26 % по-нисък – или присъдената в тежест на касатора сума от 20 000 лв. Съответно отговорът на третия правен въпрос, даден с атакуваната част на въззивното решение, е категорично отрицателен: предвид неоснователността на своевременно направеното, но „общо и неконкретно“, защитно възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата формулирани от касатора правни въпроса се отнасят изцяло до правилността на решението на Пловдивския апелативен съд в атакуваната негова осъдителна част. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 1 на същия законов текст. Погрешното отъждествяване от застрахователя „А. Б. АД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, в атакуваната си осъдителна част въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика) нито е било постановено contra legem (до степен, при която относимите към разрешаване на случая текстове на чл. 45 ЗЗД и чл. 432, ал. 1 КЗ да са били приложения в техния обратен, противоположен смисъл) или пък– extra legem (Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изричното направеното от процесуалния представител на ответницата по касация искане за това по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /във вр. чл. 81 и чл. 78, ал. 3 ГПК/, застрахователят настоящ касатор ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. Ив. П. от САК сума в размер на 848 лв. (осемстотин четиридесет и осем лева), представляваща дължим неин хонорар, съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Меродавно в случая е наличието на писмен договор за правна защита и съдействие, както и адвокатско пълномощно, намиращи се на стр. 156 от първоинстанционното дело, от които е видно, че упълномощаването на адв. Т. Ив. П. от САК да представлява ищцата В. /сега ответница по касация/ „за пред всички инстанции“, вкл. и като извършва всички съдопроизводствени действия.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260027 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 9.Х.2020 г., постановено по т. д. № 333/2020 г. В А. Н. ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ /по прекия иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ/.

О С Ъ Ж Д А касатора застрахователно акционерно дружество „А. Б. АД, /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ Чл. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК и ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на процесуалния представител на ответницата по касация, а именно адвокат Т. И. П. от САК, ЕГН [ЕГН], същата с кантора в [населено място], [улица], офис #5, СУМА в размер на 848 лв. (осемстотин четиридесет и осем лева), представляваща дължимо нейно възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2