Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 7283/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Б., действаща в качеството й на ЕТ „Крез 22 – Р. Б.“, подадена чрез процесуален представител адв. М., срещу решение № 3144 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5959/2022 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РНД21-РД56-264/29.07.2021 г. на кмета на район „Надежда“ - Столична община за изземване на недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.София, район „Надежда“, [улица]. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Съдът не бил изпълнил дадените му задължителни указания с решение №6173 от 22.06.2022г. по адм. дело №3344/2022 на ВАС, касаещи индивидуализацията на имота, предмет на изземване. Сочи, че в случая не е доказано безспорно, че търговския обект с площ от 184 кв. м., предмет на процесната заповед, съставлява общинска собственост. Счита, че в случая е налице спор за собственост, който следва да бъде разрешен в общото исково производство. Излагат се съображения, че изградената в имота постройка има траен градоустройствен статут, поради което не е налице и втората предпоставка за изземване, а издадената заповед в тази насока е незаконосъобразна. Касаторът намира, че административният орган не е положил необходимите усилия за изследване на относимите факти и обстоятелства и не е анализирал правилно дори наличния доказателствен материал. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната по касационната жалба страна – кмета на район „Надежда“-Столична община намира жалбата за неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на „ЕТ „Крез 22 – Р. Б.“ срещу заповед № РНД21-РД56-264/29.07.2021 г. на кмета на район „Надежда“-Столична община, с която на основание чл.65, ал.2 от ЗОС е разпоредено от оспорващия да бъде иззет имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.София, район „Надежда“, [улица].

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е оставена без уважение. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон и при съобразяване с неговата цел. Съдът е приел, че са били налице материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОС за издаване на процесната заповед. На първо място, безспорно било установено, че спорният имот е частна общинска собственост. За достигне до този извод, съдът се е позовал на акт за общинска собственост № 1660/13.08.2009 г., ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, в изпълнение нормата на чл.179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.5, ал.2 от ЗОС. Записаните в акта обстоятелства не се опровергавали от приложеното по делото писмо от Областната управа на област София, че по отношение на процесния имот има съставени актове за държавна собственост, както и че няма данни да същите да са отписани от актовите книги за държавна собственост, защото за да се докаже, че имотът е държавен е необходимо по делото да е представен акт за държавна собственост. На второ място, по делото не се доказало жалбоподателят да ползва имота на валидно правно основание. В тази връзка съдът е установил, че правното основание за процесния имот е отпаднало с изтичане на срока на действие на споразумение № 62 от 05.05.2021 г., сключено между ЕТ и район „Надежда“-Столична община, което е със срок до провеждане на конкурс, но не по-късно от 31.05.2021 г. Съдът е посочил, че спорът по делото е единствено по отношение на факта, дали изградената през 1993 г. временна постройка при условията на 120 ППЗТСУ (отм.) е придобила постоянен градоустройствен статут, който би дал право на ЕТ „Крез 22 – Р. Б.“ да ползва общинската земя или да я закупи от общината. По отношение на това ключово обстоятелство, съдът съобразил, че макар ЕТ да предприел действия за промяна на устройствения статут на постройката, то видно от писмо изх. № АХ-70-00-202/01.10.2001 г. на главния архитект на гр.София до кмета на Район „Надежда“, на заседание на Общинския експертен съвет, проведено на 14.09.2001 г. е постановен отказ поради липса на архитектурно-градоустройствена целесъобразност, на основание 17, ал. 3 ЗУТ или наличие на преписки по реституционните закони. По тази причина съдът не е кредитирал заключението на назначеното по делото вещо лице, че половината сграда има градоустройствен статут. Съдът приел още, че евентуалните имуществени отношения между страните, по отношение на заплащане на обезщетение на собственика на сградата, не е предпоставка за законосъобразно упражняване на правомощието на ответника по чл. 65, ал. 1 ЗОС и не касае законосъобразността на акта, предмет на оспорване по делото. Обжалваното решение е правилно.

Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.65, ал.1 от ЗОС. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи без правно основание.

По делото е доказано, че поземленият имот, върху който е изградена временната постройка, е актуван с акт за частна общинска собственост № 1660/13.08.2009 г. По отношение на процесната постройка точно е установено, че с договор № 2.18.1/11.03.2004 г. за отдаване под наем на общинска земя за изграждане на временен обект по чл. 56 ЗУТ, сключен между ЕТ „Крез 22 – Р. Б.“ и Столична община, е предоставено на ЕТ под наем общинска земя (петно) с площ от 184 кв. м и право на наемателя да експлоатира временен търговски обект с предмет на дейност: кафе-билярд и магазин за хранителни стоки, находящ се на горепосочения адрес за срок от три години. Съдът правилно е преценил, че въпреки предприетите действия за промяна на устройствения статут на постройката, видно от писмо изх. № АХ-70-00-202/01.10.2001 г. на главния архитект на София, на заседание на Общинския експертен съвет, проведено на 14.09.2001 г. е бил постановен отказ поради липса на архитектурно-градоустройствена целесъобразност, на основание 17, ал. 3 ЗУТ или наличие на преписки по реституционните закони. Процесната постройка представлява временен строеж, изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) като според предвижданията на действащия регулационен план УПИ X., кв. 88 е отреден за обществено битово обслужване, озеленяване и трафопост. Изградените върху общинската земя при условията на разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на ПУП временни строежи, се премахват без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Предвижданията на плана са за различно по характер строителство, предназначението на обектите на което не съвпадат със съществуващата временна постройка.

Правилни са изводите на административния съд за наличието и на втората предпоставка на чл.65, ал.1 от ЗОС, доколкото процесният имот се държи от ЕТ на отпаднало правно основание.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране и необсъждане на всички релевантни за спора обстоятелства. Съдът въз основа на събраните от него доказателства, подробно е обсъдил историята на процесната постройка. Именно въз основа на този фактически и правен анализ е достигнал до обоснования правен извод за липса на валидно основание за ползване на имота. С изтичане на срока на действие на споразумение № 62 от 05.05.2021 г. сключено между ЕТ и кмета на район „Надежда“ - Столична община, съгласно което същото е със срок до провеждане на конкурс, но не по-късно от 31.05.2021 г. е отпаднало правното основание за едноличния търговец да държи имота.

Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с неизпълнени указания на ВАС, относно индивидуализирането на имота. Предметът на процесната заповед за изземване е точно индивидуализиран и това е общинската земя, а не самият търговски обект, собственост на касатора. Обстоятелство, че касаторът е собственик на процесния временен обект, не се оспорва от административния орган и не е предмет на заповедта. В този смисъл е неоснователно и възражението за наличие на неразрешен спор за собственост, който следвало да се разреши в общия съд. По делото е представен АЧОС № 1660/13.08.2009 г., с който Столична община се е легитимирала като собственик на недвижимия имот, в който е бил изпълнен временния търговски обект на касатора. Доколкото касаторът не твърди да е собственик на част от общинския имот, а единствено на сградата построена върху него, а същата е с временен характер и подлежи на премахване от собственика, то не може да има съмнение по отношение на индивидуализацията на имота, подлежащ на изземване.Несъстоятелни са твърденията за наличието на спор за собственост върху имота предмет на оспорената заповед между касационната жалбоподателка и общината. Жалбоподателката не се е легитимирала като собственик на имота, както се твърди в жалбата и липсват данни за наличието на конкуриращи се титули за право на собственост. В представения пред първоинстанционния съд нотариален акт №181, т.1, рег. № 2695 от 2000г. е изрично описано, че търговския обект е изграден върху общински имот.

Неоснователно е и възражението в жалбата за противоречие на обжалваното съдебно решение с целта на закона, предвид наличието на одобрени строителни книжа. Следва да се отбележи, че относно този довод, касаторът излага съображения, касаещи процедура по премахване на строеж, изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), която е различна от предмета на настоящия правен спор. Още повече, че с оглед наличните данни по делото са били предприети действия от лицето, легитимиращо се като собственик на постройката, за получаване на траен устройствен статут на същата в съществуващите й размери, но процедурата не е била финализирана в полза на жалбоподателя.

По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата съдебна инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради липсата на твърдените в жалбата касационни основания.

При този изход на спора, е основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3144 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело №5959/2022 г. от Административен съд София - град.

ОСЪЖДА ЕТ „Крез 22 – Р. Б.“, ЕИК 122117335, със седалище и адрес на управление в гр.София, община „Оборище“, [улица], да заплати на Столична община 100 (сто) лева, представляващи направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА