Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 7327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение №1204/22.06.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2240/2022 година, с което съдът по жалба на Г. Е. е отменил Решение №2153-15-240 от 04.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер] по Протокол №2140-15-476/22.06.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, постановил е изпращане на административната преписка на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдил НОИ да заплати разноски 1050 лева. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и моли за неговата отмяна.

Ответникът – Г. Е. чрез адв. К. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението като правилно да се остави в сила. Моли също така да се съобрази обстоятелството, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенцията на ответника по касация положеният осигурителен стаж да се зачете като първа категория труд.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отменил Решение №2153-15-240 от 04.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, потвърждаващо разпореждане [номер] по Протокол №2140-15-476/22.06.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, постановил е връщане на административната преписка на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление на Г. Е. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-762/25.03.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив.

За да достигне до посочения правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-762/25.03.2022 г. и по реда на чл. 69б ал. 1 КСО, ведно с писмени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж. Пенсионният орган зачел осигурителен стаж от трета категория труд - 38 г. 07 м. 13 дни. С разпореждане [номер] по Протокол № 2140-15-476/22.06.2022 г. на Енчев е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал. 1 КСО, поради недоказани 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд, както и че не било изпълнено условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. По-конкретно, осигурителният му стаж от 17.02.1986 г. до 31.12.1999 г., положен в „Авионамс“АД - Пловдив е бил зачетен от трета категория, защото в трудова книжка били посочени длъжностите „стругар“, „шлосер“,които не попадали под случаите, посочени в т. 66 б. б от ПКТП (Правилник за категоризиране труда при пенсиониране) в сила до 31.12.1999 г.

В хода на съдебното производство и за да се установят релевантните факти, главно и пълно, съдът е приел показанията на изслушаните по делото свидетели, като ги е кредитирал и ги е обсъдил заедно с останалия доказателствен материал.

От приетата по делото съдебна експертиза, която е ценена с оглед разпределената между страните доказателствена тежест, съдът е достигнал до извод, че трудът на жалбоподателя е положен в „Авионамс" АД (M3 „Г. Д. , MP3 „Г. Б. , „Терем-Г. Б.“) в обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД), Цех Б1 - демонтаж и монтаж на двигателите, отстраняване на дефекти и ремонт.Там се е изпълнявал ремонт на военна авеационна техника-самолети, вертолети и ракети. Съдът е ценил заключението на съдебната експертиза и е извел за безспорно, че всички дейности, изпълнявани от Енчев са в съответствие със задълженията на длъжността, а работната среда е близка по характер на въздействието на факторите, които действат върху здравето му и е наличе причинно-следствена връзка за това .В цеха за ремонт Енчев е консумирал в своята всестранна дейност от всички рискови фактори на работната среда, а именно микроклимат, химични агенти, осветеност, производствен щум, вибрации и производствен риск.

Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост.

Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност.

Неоснователни са възраженията на касатора, че категоризирането на положения от Енчев труд не може да се доказва със свидетелски показания. По делото са били ангажирани писмени доказателства за спорния осигурителен период, поради което е налице изключението по чл. 104, ал. 10, предл. второ КСО.

Въз основа на ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през процесния период, с оглед заеманата длъжност - стругар, шлосер, в МРЗ "Г. Д." и [Фирма 1], характера и естеството на работа - ремонт на самолети и специалното им оборудване с пряко участие в поддържането и ремонта, извършваният от Енчев труд не се явява трета категория труд.От друга страна настоящият състав намира, че положеният от ответника по касация труд следва да се квалифицира при условията на т. 53б, т. 66б и т. 67, ал. 1 ПКТП(отм.) и следва да бъде зачетен на основание чл. 69б КСО като първа категория.Съображенията за това са свързани с обстоятелството, че положеният от Енчев труд се намира в причинно следствена връзка със същата вредност и тежест на труда съгласно т.67 ал.2 от ПКТП/отм./.Доколкото ответникът по касация е участвал пряко в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства, като е полагал труд на длъжности щлосер и стругар в Авионамс АД,то доказано се явява и обстоятелството, че трудът е полаган с вредни за здравето материали и в работна среда, която нее била благоприятна за здравето му/ в същия смисъл и решение № 13122/2021г на ВАС по адм. дело № 8183/2021г/.

Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна се присъждат своевременно поисканите и доказани разноски пред касационната инстанция за един адвокат по делото, които възлизат на 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.03.2024 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1204/22.06.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2240/2022 година.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на Г. Е. от [населено място],обл.Пловдив, [ЕГН] разноски в размер на 500 лева (петстотин лева) за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ