Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 7361/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Д. М. при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Т., срещу решение № 4095/19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3254/2023 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт като постановен при допуснати съществения нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Л. У., гражданка на Китай, чрез процесуалния й представител адвокат А. Г., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание по делото, изразява становище за неоснователността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Л. У., гражданка на Китай, срещу заповед рег.№ 5364з-3765/23.12.2022 г., издадена от директора на Д. М. с която на основание чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 19 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на чужденката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ за отнемане на правото й на постоянно пребиваване в Р. Б. с определен срок от 30 дни за доброволно напускане на страната. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число писмо рег.№ 6212р-21454/31.10.2022 г. от началника на отдел СИРЕНЕ в Д. М. оперативно сътрудничество /МОС/ при МВР, по искане на оспорващата е разпитан един свидетел и са представени допълнителни писмени доказателства. По данни от приобщените доказателства, на чужденката е предоставено право на постоянно пребиваване в Р. Б. на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. По отношение на нея, на 25.10.2022 г. е въведен сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/, за отказ за влизане с шенгенски идентификационен № ATFIS1248388300000001, подаден от компетентните власти в Австрия, на основание чл. 24 от Регламент № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаването, функционирането и използването на ШИС II /Регламент № 1987/2006, в сила до 06.03.2023 г./, отменен с Регламент /ЕС/ 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на ШИС в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент /ЕО/ № 1987/2006. В тази връзка и по повод изпратено от отдел СИРЕНЕ в дирекция МОС при МВР, искане за предоставяне на информация относно причините за подадения сигнал, в тази дирекция е получена допълнителна информация от бюро СИРЕНЕ-Австрия, според която забраната за влизане и пребиваване на чужденката е наложена от Федералната служба за миграция и убежище в Австрия поради незаконното й пребиваване в тази държава, вследствие на отказана процедура за предоставяне на международна закрила и извършени от нея административни нарушения по австрийския полицейски закон за чужденците и австрийския закон за уседналост и пребиваване. При това, във връзка с горепосоченото писмо рег.№ 6212р-21454/31.10.2022 г. от началника на отдел СИРЕНЕ, директорът на Д. М. при МВР издава оспорения пред първата инстанция акт, с който на основание чл. 40, ал. 2 ЗЧРБ отнема на китайската гражданка правото на постоянно пребиваване в страната.

При тази фактическа установеност, административният съд приема, че атакуваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като от страна на австрийските власти не е проведена дължимата съгласно чл. 25, 2 Регламент № 1987/2006 /отм./, консултация с българските власти. За да достигне до този извод първоинстанционният съд се позовава единствено на решение от 16.01.2018 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по дело С-240/17 и така мотивиран, постановява обжалваното пред касационната инстанция решение, с което отменя заповед рег.№ 5364з-3765/23.12.2022 г. на директора на Д. М. и осъжда дирекцията да заплати на чужденката сумата от 500лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Фактическата установеност по делото не налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, която настоящият съдебен състав счита за законосъобразно издадена от компетентния за това административен орган.

На първо място, неправилен е водещиятк мотив на първоинстанционния съд, обусловил извода му за незаконосъобразност на оспорената заповед - че липсата на данни за извършена консултация по реда на чл. 25, 2 Регламент № 1987/2006 г. /отм./ от страна на бюро СИРЕНЕ-Австрия с отдел СИРЕНЕ на Дирекция МОС при МВР влече незаконосъобразността на издадения в Р. Б. акт за отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденката, предвид приетото от СЕС в решението му по дело С-240/17. Съобразно фактите и спора в главното производство по дело С-240/17 /касаещ законосъобразността на наложена от компетентните власти във Финландия забрана за влизане в Шенгенското пространство и на решението на тези власти за връщане в страната му по произход на нигерийски гражданин, притежаващ разрешение за пребиваване в Испания/, в рамките на които е отправено преюдициалното запитване и изложените от Съда в заключението му мотиви, даденото от СЕС тълкуване на разпоредбата на чл. 25, 2 Регламент № 1987/2006 г. /отм./ е неотносимо към установените по настоящото дело факти и повдигнатия пред първата инстанция, правен спор, несъмнено касаещ законосъобразността на издадена от директора на Д. М. заповед за отнемане на правото на постоянно пребиваване поради въведен от друга държава членка, сигнал в ШИС, /а не наложена от властите в Австрия забрана за влизане и пребиваване на чужденката и подадения заради тази забрана, сигнал по чл. 24 от горепосочения, вече отменен регламент/, а оттам - и без правно значение относно дължимата от административния съд проверка за нейната законосъобразност. В противовес на посочените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав счита, че приетото от СЕС в заключението му по дело С-240/17, /че чл. 25, 2 Конвенцията за прилагане на Споразумението за Шенген - тоест от Регламент 1987/2006, отм., следва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, притежаващ издадено от договаряща държава валидно разрешение за пребиваване, по отношение на когото в друга договаряща държава е прието решение за връщане, придружено от забрана за влизане, може да се позовава пред националния съд на правните последици от процедурата по консултиране, за която има задължение подалата сигнала, договаряща държава/ е относимо към оспорването по съдебен ред на забраната за влизане и съответно на заповедта за връщане на чужденеца в държавата му по произход, издадени от подаващата сигнала в ШИС държава членка, а не, както в разглеждания случай, на заповедта за отнемане на предоставеното му в друга държава членка право на пребиваване, по отношение на която чл. 25, 2 Регламент № 1987/2006 /отм./ и въобще целият този регламент, са неприложими. Поради това приема, че като е основал извода за незаконосъобразността на оспорената заповед единствено поради отсъствието, според него, на проведена по реда на чл. 25, 2 Регламент № 1987/2006 г. /отм./ консултация, позовавайки се на изцяло неприложимото в случая, преюдициално заключение по дело С-240/17 на СЕС, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Наместо това, предвид изяснеността на спора от фактическа страна и същевременно липсата на спор относно фактите между страните, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на Л. У. срещу заповед рег.№ 5364з-3765/23.12.2022 г. на директора на Д. М. като неоснователна. Според чл. 40, ал. 2 ЗЧРБ в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 /когато е подаден сигнал в ШИС за отказ от влизане и пребиваване/ може да бъде отнето правото на пребиваване след провеждане на консултации с държавата членка, подала сигнала за отказ от влизане. Безспорната фактическа установеност по делото, че на чужденката е наложена забрана за влизане в Шенгенското пространство за периода от 06.11.2020г. до 19.09.2024 г., с оглед на която от австрийските власти е подаден сигнал в ШИС на 25.10.2022 г., както и данните от писмо рег.№ 6212р-21454/31.10.2022 г. за проведена по инициатива на отдел СИРЕНЕ в Дирекция МОС при МВР, консултативна процедура по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗЧРБ, обосновават извода, че при издаването на процесната заповед са спазени процесуалноправните и материалноправните предпоставки по чл. 40, ал. 2 ЗЧРБ за отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденката в Р. Б. Противно на изложените в оспорения съдебен акт съображения и предвид посочените от директора на Д. М. в акта му фактически и правни основания за неговото издаване, настоящият състав счита оспорената заповед за достатъчно мотивирана, както от правна, така и от фактическа страна, а оттам и че при липсата на установени по делото пороци на същия акт, съставляващи основания за неговата отмяна по чл. 146 АПК, предявената от китайската гражданка жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход от спора, основателна е своевременно заявената от процесуалния представител на касатора, претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Л. У. следва да бъде осъдена да заплати на МВР сумата от общо 400лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производствата пред административния съд и пред касационната инстанция /по 200лв за всяко производство/, в определен от съда размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4095/19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3254/2023 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. У., гражданка на Китай, срещу заповед рег.№ 5364з-3765/23.12.2022 г., издадена от директора на Д. М. при Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Л. У., гражданка на Китай, родена на [дата], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА