ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4591

гр. София, 14.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Камелия Маринова

Членове:Веселка Марева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от В. М. Ч. касационно гражданско дело № 20258003103732 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. К. срещу определение № 2657 от 27.05.2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр. д. № 2863/2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба, подадена срещу решението на Софийски градски съд по гр. д. № 1751/2023г.

Жалбоподателката намира определението за неправилно. Поддържа, че предявеният от нея иск е с цена 8 000лв., а не 5 000лв., както е приел съда.

Обяснява, че сумата от 5000лв. е поискана с покана до ответника, а до завеждане на исковата молба в съда са настъпили и други обстоятелства, водещи до още вреди от същия характер и от същото увреждане. Горното е видно при внимателно изчитане на исковата молба, а именно, че цялата сума се претендира от едно увреждане за едни и същи по вид вреди; няма отделни искове.

Ответникът по частната жалба ЗКПУ „Мискет 07“ не взема становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Гр. д. № 2863/2024г. на І г. о. на Върховния касационен съд е образувано по касационна жалба на Н. К. срещу решение № 1938/03.04.2024г. по гр. д.№ 1751/2023г. на Софийски градски съд, с което е постановено следното: 1/отменено е първоинстанционното решение на Софийски районен съд в уважената част на исковете, а именно за осъждане на ЗКПУ „Мискет 07“ на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Н. Ц. К. сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2019г. до окончателното изплащане, представляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в загубено време, психически страдания, тежки стомашни страдания, безпокойство и стрес, накърняване на достойнството и доброто име, вследствие на злоупотреба с лични данни на ищцата, извършена от служител на ответната кооперация чрез представянето на неистински договори за наем в Държавен фонд „Земеделие“, за периода до 24.07.2019г., както и сумата 1 000 лева - претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ексцес от продължаващото от ответника увреждане, считано от 25.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.09.2019г. до окончателното изплащане; 2/ потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която първият предявен иск е отхвърлен за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, а вторият иск - за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева.

С обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение е приел, че е сезиран с касационна жалба, която е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение с оглед цената на исковете, а именно 5000лв. и 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Затова на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК е оставил касационната жалба без разглеждане. Посочено е в мотивите, че ищцата е предявила искове за обезщетяване на неимуществени вреди от противоправно поведение на ответната кооперация, като в исковата молба е посочила, че в периода от 21.02.2019г. до 24.07.2019г. е претърпяла вреди, за които претендира сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. - дата, определена в изпратена до кооперацията покана за доброволно изплащане на сумата. Наред с това ищцата твърди, че и след датата на поканата продължава да търпи изключително страдание, загуба на още време и безпокойства, с тежки последици за общото й здравословно състояние, които определя като ексцес, и за неговото репариране претендира сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 30.09.2019г. По реда на чл. 214 ГПК ищцата е поискала увеличение на размера с 2 000 лева, обосновано с настъпването на нови обстоятелства, респективно претърпени неимуществени вреди, след датата на завеждане на делото. Искането не е уважено поради това, че

представлява предявяване на нов иск. По тези съображения касационната жалба е оставена без разглеждане.

Обжалваното определение е правилно. Видно от исковата молба на ищцата, че са предявени два отделни иска за обезщетяване на неимуществени вреди, единият за вредите, настъпили до изпращане на писмена покана до ответника с цена 5000лв. и другият - за вредите, настъпили след поканата до завеждане на иска. В исковата молба двете претенции са ясно разграничени, разграничен е и периодът на претендираната за двете обезщетения лихва за забава. Поради това, при така заявените и поддържани две отделни претенции за неимуществени вреди (индивидуализирани с различни фактически обстоятелства и с различен петитум), то не може да бъде възприета поддържаната в частната жалба теза, че е предявен един иск за 8 000лв. обезщетение. В хода на производството увеличение на цената на някоя от двете претенции не е искано и не е допуснато. Поискано е под формата на увеличение на цената на иска обезщетяване и на допълнителни вреди, настъпили след завеждането на делото, което не е било допуснато от съда.

Поради това законосъобразно, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете не надвишава 5 000лв.

Неотносими към стоящия за разрешаване процесуален въпрос за допустимостта на касационното обжалване са изложените доводи, че е доказана по делото класическа злоупотреба с лични данни и европейски средства, както и че съдът в първата инстанция е бездействал и насрочил делото повече от година след регистрирането на исковата молба.

Не допринася за друг изход и цитираното становище на проф. Ж. С. че изменението на цената на иска по размер не представлява същинско изменение по чл. 214 ГПК. Както бе изяснено в случая увеличение на цената на исковете не е налице.

На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2657 от 27.05.2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр. д. № 2863/2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Ц. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 1751/2023г. Определението е окончателно.