Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7368/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Г. К. ЕООД, подадена чрез адв. Б., срещу решение № 4151/21.06.2023 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 10078/2021 година. Касаторът релевира доводи за необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се липсата на събрани доказателства за възникнало данъчно събитие, свързано с доставка на кашкавал като последваща реализация. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., излага доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1329,34 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на „Г. К. ЕООД против РА № Р-22221420007930-091-001/20.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 1169/02.08.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с която на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м.03.2018 г. в общ размер на 9517,50 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2992,73 лв., както и са начислени лихви за забава за данъчни периоди м.05.2018 г. и м. 10.2018 г. в размер на 84,39 лв. във връзка с деклариран от дружеството данък за внасяне, който не е внесен.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е получател на доставка на около 4300 кг. кашкавал по фактури № 1000000001/12.03.2018 г. и № 1000000002/31.03.2018 г., издадени от „Ес Ен Комерс“ ЕООД, която стока е заприходена в счетоводството на дружеството. При проверка на оборотната ведомост и главната книга за 2018 г. на „Г. К. ЕООД обаче е констатирано, че към 31.12.2018 г. сметка 304 Стоки е с нулево салдо, като оборотите по дебита и по кредита са в еднакъв размер, което означава, че дружеството няма налична стока и процесното количество кашкавал е било реализирано без да бъде издадена фактура и без да бъде начислен ДДС.

От правна страна съдът е изложил мотиви, че с оглед липсата на представени доказателства, които да оборят констатациите на приходните органи, законосъобразно с РА на основание чл. 67, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗДДС е доначислен ДДС за данъчен период м.03.2018 г. в общ размер на 9517,50 лв. и са определени лихви за забава в размер на 2992,73 лв. върху данъчната основа на извършената доставка на кашкавал в размер на 47 587,50 лв. Относно начислените лихви за забава за данъчни периоди м.05.2018 г. и м. 10.2018 г. в размер на 84,39 лв. във връзка с деклариран от дружеството данък за внасяне, който не е внесен, съдът е обосновал извод, че РА е законосъобразен и в тази част предвид липсата на представени доказателства, че декларираният данък е бил внесен. Въз основа на изложеното жалбата на дружеството е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че постановеното съдебно решение е необосновано, тъй като ревизиращият орган не е събрал доказателства за възникване на данъчно събитие и последващата реализация на процесната стока. Решението е постановено при правилно съобразяване на събраните доказателства по делото, като от страна на дружеството не са ангажирани никакви допълнителни доказателства, които да оборят тезата на приходния орган, нито е поискано възлагането на ССЕ, въпреки изрично дадените указания в тази насока. Сметка 304 е активна счетоводна сметка, която показва и проследява изменението на стоките в предприятието. След като към края на годината същата е била с нулево салдо, то дружеството няма налична стока, т. е. всички заприходени стоки са реализирани. След извършена проверка в дневниците за продажби не се установява издаване на фактура за продажба на съответното количество кашкавал, а същевременно дружеството е ползвало данъчен кредит по получената доставка на същата стока. Липсват доказателства, че процесната стока не е била реализирана по последващи облагаеми доставки и все още е налична в патримониума на дружеството, нито са представени доказателства, които да оборят констатациите на приходния орган, с оглед на което законосъобразно с РА на основание чл. 67, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗДДС е доначислен ДДС за данъчен период м.03.2018 г. в общ размер на 9517,50 лв. и са определени лихви за забава в размер на 2992,73 лв. Относно начислените лихви за невнесения в срок ДДС, в жалбата липсват наведени каквито и да било аргументи, въпреки че РА се обжалва и в тази част, нито са представени доказателства, които да оборят констатациите на приходния орган. Предвид изложеното РА се явява законосъобразен в обжалваните части и правилно съдът е отхвърлил жалбата.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1329,34 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4151/21.06.2023 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 10078/2021 година.

ОСЪЖДА „Г. К. ЕООД с [ЕИК], с адрес на управление гр. София, [улица], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1329,34 лв. /хиляда триста двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ