Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: БРАНИМИРА МИТУШ. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 7378/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. М. от Кюстендил против решение № 105/18.05.2023 г. постановено по адм. д. № 33/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С решението е отхвърлена жалбата на Манов срещу заповед № 3282з-108/10.01.2023г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ – София, МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.194, ал.2, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.7 и т.13 вр. с чл.204, т.3 от ЗМВР.

Касаторът, чрез адв. И. твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представени писмени бележки конкретизира, че оспорената заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ бил получил материалите по дисциплинарната преписка на 27.09.2022 г.; по делото били приложени документи на чужд език, а именно сигнал от Г. Балта и допълнение към него, като преводите на тези документи били неофициални в нарушение на чл. 185, изр. 2, пр. 1 от ГПК; приложената по административната преписка експертиза била изготвена от лице за което били налице основанията за отвод; записите от камерите за видеонаблюдение на работните места представлявали процесуално недопустими доказателства, а освен това съгласно заключението на експерта единствено на кадрите заснети с камера № 146 се установявало, че лицето на заснетия служител съвпада с това на касационния жалбоподателя; Иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ – София, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Жалбата срещу заповедта правилно била отхвърлена. Решението следвало да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по време на проведеното дисциплинарно производство доказателства. Обсъждайки ги е достигнал до извод, че Манов е извършил описаните в т. 1.1, 1.3, 2.3 и 3.2 на оспорената заповед деяния квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.3 – „неспазване на служебни правомощия“ и т.4 –„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР, което нарушение е прието за съставомерно по чл.203, ал.1, т.7 - „използване на служебното положение за лична облага“ и т.13 – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР, за извършването на което му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Останалите описани в заповедта деяния, съдът е приел, че не са установени по несъмнен начин.

По наведените от касатора доводи, съдът намира следното.

Неоснователно е твърдението, че заповедта е издадена след изтичане на предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението. Отговор на въпроса, кога нарушението е открито дава нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР – когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Не е спорен факта, че срещу Манов са водени две отделни дисциплинарни производства, като макар, че предмет на проверка е била дейността на служителя на една и съща дата /10.07.2022 г./ дисциплинарните обвинения твърдят различни по своя характер дисциплинарни нарушения. Обобщена справка рег. № 3282р-15773/7.10.2022 г. съдържа данни за нарушение, което не е предмет на оспорената в първоинстанционното производство заповед, справката е част от дисциплинарно производство, различно от процесното, което е приключило с отделна заповед № 3282р-3887/1.11.2022 г. на ВПД директор на ГДГП. Разследващата фаза на процесното дисциплинарно производство е приключило със становище изготвено по реда на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР и изпратено на ДНО с рег. № 4078р-19658/12.12.2022 г. Следователно заповед № 3282з-108/10.01.2023г. на ВПД директор на ГДГП е издадена в сроковете предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Не следва да бъдат споделени съображенията на касатора, за наличие на основание за отвод на служителя, изготвил комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Фактът, че изготвилият експертизата работи като експерт в ГКПП А. С. звено на ГДГП, не означава че априори за него са налице основанията за отвод. Тези основания се съдържат в чл. 10, ал. 2 от АПК, с оглед препращането в чл. 49, ал. 3, изр. второ от същия кодекс. Липсват данни изготвилият експертизата В. К. да е заинтересован от изхода на дисциплинарното производство, а в същото не участват заинтересовани лица, за бъде изследвано дали са налице отношения с тях, пораждащи съмнение в безпристрастността на експерта. Посочената в писмените бележки на касатора съдебна практика, не опровергава извода за липса на основания за отвод. Цитираните съдебни решения, са произнесени при фактическа обстановка, която е несъпоставима с настоящата – участие на едно също лице в дисциплинарно производство и като ДРО и като ДНО, наличие на фактическо съжителство между член на тръжна комисия и участник в търга и т. н.

Относно твърдяната недопустимост на видеоматериалите заснети от камерите, монтирани в автоматизираните работни места /АРМ/ и извън тях, следва да се отбележи, че Върховният административен съд в редица свои решения се е позовавал на записите от охранителни и служебни камери, приемайки същите за годно доказателствено средство. Така например решенията по адм. дела № 5073/2018, 431/2020, 9528/2020, 12385/2020, 7795/2021, 3280/2023, 4581/2023 и други.

Основателно е възражението на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 185 от ГПК, приложим с оглед нормата на чл. 144 от АПК. Посочената новела изисква, когато пред съда бъде представен документ на език, различен от български, същият да бъде придружен от точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка. По делото са представени две писма изпратени по електронен път от лицето Г. Балта /л. 187 и л. 210/. И двата документа са на английски език и са съпроводени от неофициален превод, без преводите да са заверени от представилата ги страна – ответния административен орган. За да бъдат ползвани като годно доказателство /а първоинстанционният съд се е позовал на тях/ е следвало съдът да укаже на представилата ги страна да завери преводите. Нещо повече съдът дължи и уведомяване на страните, посредством надлежно произнасяне, че е способен сам да провери верността на превода или да назначи вещо лице за проверката му. Описаните процедурни пропуски, допуснати от Административен съд Кюстендил, налагат касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, при което бъдат предприети описаните процесуални действия.

Отмяна и връщане на делото за ново разглеждане налага и неизяснената в цялост фактическа обстановка както следва:

Необходимо е да бъде изследвано противоречието между основното писмо /л. 187-188/ и допълнението към него /л.210/. В първото се описва събитие случило се на 10.07.2022 г. в 11,58 часа на ГКПП Калотина, а в допълнението, описвайки служителя, е посочено „беше млад мъж на пост 6 в 6,40 сутринта“ Посоченият в допълнителното писмо час отговаря приблизително на времето по което г-н Балта се е намирал на ГКПП Капъкуле - К. А. видно от справката на л. 190, предпоследен абзац.

В писменото си заключение експертът на л. 81 буквално е заявил „откопираните снимки на лице, заснети от камера № 146 – разположена в АРМ № 20 са идентични със снимката на младши инспектор В. М., предоставена ..“. Тази камера е заснела нарушението описано в т. 3.2 от заповедта. Останалите три нарушения, които първоинстанционният съд е приел за установени са заснети от камера № 125, разположена в АРМ № 6 /по т. 1.1 и 1.3 от заповедта/ и от камера № 216 в АРМ № 3 /нарушението по т. 2.3/, като относно тези записи, в писменото заключение, липсва становище възможна ли е идентификация или не. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК редовно събраните в производството пред административния орган доказателства, имат сила и пред съда, като съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. С оглед посочената по-горе празнота в писменото заключение, съдът е следвало да намери за необходимо изслушването на експерта, който да отговори дали е възможно да се идентифицира заснетото от камери № 125 и № 216 лице или не е възможно и ако отговорът е положителен – дали това лице е В. М. или не. Вещото лице следва да отговори и каква е причината в заключението му да не са обсъдени кадрите от камера № 125, отнасящи се до описаното в т. 1.1 от заповедта деяние и ако се дължи на опущение – да обсъди и тези кадри.

Претенциите за присъждане на разноски следва да бъдат разгледани по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 105/18.05.2023 г. постановено по адм. д. № 33/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Административен съд Кюстендил за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. М. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ