Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Д. П. В. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Д. П. по административно дело № 7382/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Началник на отдел Местни данъци и такси, О. К. ЕИК/БУЛСТАТ [ЕИК], адрес: град Костенец, [улица], против Решение № 671 от 26.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1129/2021 г. по описа на Административен съд - София област, с което по жалба на Кооперация РПК Венера от гр. Костенец е отменен Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № 174-1/13.09.2021 г. на инспектор МДТ при О. К. потвърден с Решение № 1/08.10.2021 г. на началник отдел МДТ при О. К. в частта, в която за периода 01.01.2019 - 31.12.2020 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за сумата над 2704,09 лв., както и за сумата над 413, 18 лв. дължима лихва върху задължения за данък върху недвижимите имоти, както и в частта, в която за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци за сумата над 12 032,42 лв., както и за сумата над 1867,66 лв. дължима лихва върху задължения за такса битови отпадъци. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че в обжалвания АУЗ органът по приходите не е посочил данъчната основа и не е ясно как е изчислен размера на дължимия данък. По тези и други възражения се иска отмяна на оспореното решение.
Ответникът по касационната жалба Кооперация РПК Венера гр. Костенец не изразява становище по делото.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-област е бил Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 174-1/13.09.2021г. на В. С. - инспектор Местни данъци и такси при Общинска администрация Костенец, потвърден е Решение № 1/08.10.2021 г. на началник отдел МДТ при О. К. за задължения на[Фирма 2] гр.Костенец към О. К. в общ размер на 25 057.92лв./двадесет и пет хиляди и петдесет и седем лв. и 92ст./ в т. ч. главница - 14 132.15лв./четиринадесет хиляди сто тридесет и два лв. и 15ст./ , лихва - 636.54лв./шестстотин тридесет и шест лв. и петдесет и четири ст./ за данък върху недвижимите имоти и главница - 17 580.85лв./седемнадесет хиляди петстотин и осемдесет лв. и 85ст./, лихва - 2 708.38лв./две хиляди седемстотин и осем лв. и 38ст./ за такса битови отпадъци за периода 01.01.2019г. - 30.06.2021 г.
За да отмени частично оспорения АУЗД, съдът е приел, че същият е издаден в предвидената от закона писмена форма, като в него са описани фактическите и правни основания за издаването му, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционния съд е посочил, че жалбоподателят е оспорил изчисления в акта размер на данъка, поради което е допусната съдебно икономическа експертиза /СИЕ/. Вещото лице е изчислило различен от обжалвания акт размер на ДНИ, като съдът е кредитирал приетото заключение като компетентно и безпристрастно изготвено. Относно задълженията за ТБО първоинстанционния съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че нежилищните имоти на дружеството попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, както и че се установява реалното предоставяне от общината на трите услуги за 2019 г - 2020 г. по отношение на районите, в които се намират имотите. Относно размера на установените с обжалвания акт публични общински вземания на дружеството за ТБО административният съд отново е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СИЕ и е отменил частично определеното от приходните органи задължение. Решението е правилно.
Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Оплакванията в касационната жалба относно мотивите на съда по отношение на формалните изисквания на закона към обжалвания акт са неоснователни. В случая първоинстанционния съд не е отменил частично процесния АУЗД, както се твърди в касационната жалба, заради пороци на акта /допуснати нарушения на изискването за форма на административния акт, неяснота на същия или липса на мотиви/, а заради неправилно определяне на размера на дължимите задължения. Основателно е прието по делото, че спорът между страните е по правилното определяне на размера на ДНИ и ТБО. Вещото лице в заключението си е посочило различен размер на данъчната основа, поради което е определило и други размери на задълженията за ДНИ и ТБО. Аргументирало се е защо приема друг размер на данъчната основа, различен от посочения в обжалвания АУЗД. Заключението на вещото лице не е оспорено в съдебно заседание от страна на касатора, нито е оборено чрез представяне на съответните доказателства. Не е искано назначаването на друго вещо лице или тройна експертиза. При липсата на експертно заключение в обратния смисъл съдът правилно е кредитирал и се е позовал на приетата и неоспорена СИЕ.
Предвид гореизложеното направените правни изводи от съда за наличието на отменително основание за частична отмяна на АУЗД относно определените задължения, са обосновани и материално законосъобразни. Решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 671 от 26.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1129/2021 г. по описа на Административен съд - София област.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА