Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: БРАНИМИРА МИТУШ. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 7403/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карлово против решение № 924/19.05.2023г. постановено по адм. д. № 144/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отменена заповед № РД-684/27.07.2022 г., издадена от кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв. 47 по плана на [населено място], общ. Карлово и административен адрес: ул. „Големия път“ № 6, с извършител на строежа – П. П..

Касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства. Излага съображения, сочещи законосъобразност на отменения индивидуален административен акт. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Моли присъждане на разноски, сторени в съдебното производство.

Ответникът – П. П. в писмен отговор и в представена писмена защита оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Моли присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения.

За да отмени посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че е налице незаконен строеж, както и че дори същият да не бъде възприет за търпим, премахването на навеса би било непропорционална намеса в правната сфера на засегнатото лице. Така постановеното решение е неправилно.

По делото е установено, че служители от общинската администрация са извършили проверка на 9.11.2021г. на строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв. 47 по плана на [населено място], общ. Карлово. Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол от същата дата. След дадени указания за представяне на документи е съставен Констативен акт № 19/14.12.2021 г., в присъствието на П. П., в който е отразено, че строежът е собственост на Петров, за който строеж не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като два навеса с размери: 4,45м на 3,15 м и 4,45 м на 3,80 м, разположени между плевня и лятна кухня в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605.

Няма спор, че строежът предмет на обжалваната заповед е VІ категория /чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ/, както и че съгласно чл. 147, ал.1, т. 1 от същия закон за строежите от тази категория не се изисква одобряването на инвестиционни проекти. Не е спорно също, че строежът е изграден, без за него да е издадено разрешение за строеж, каквото несъмнено се изисква, поради което същият правилно е възприет за незаконен.

Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не.

В тежест на адресата на заповедта за премахване е да сочи доказателства, установяващи, че строежът е търпим и в частност да установи, годината на изграждане на незаконния строеж, с цел извършване на преценка, попада ли въобще в хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и ако „да“, коя от тези правни норми е приложима. В настоящия случай П. П. не се е справил с тази тежест – не е установил по несъмнен начин годината на изграждането на навеса. Представената по делото декларация подписана от самия него не е годно доказателство, което еднозначно да установява, че навесът е изграден през посочената в декларацията 1978 г. Разпитаният по делото свидетел, дал показания в присъствието на назначеното по делото вещо лице, с оглед поясненията на последното, също не установява годината на изграждането на навеса, а на намиращата се на север /североизток/ от навеса плевня. Нещо повече - според вещото лице кадастрални и регулационни планове преди 1979 г. не се намират в архива на общината. Едва със заповед № 187/25.6.1979 г. /при действието на ЗТСУ/ е одобрен ПУП – кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място]. Ако процесният навес бе изграден през 1978 г., както твърди П. П., то планът в неговата кадастрална част, би отразил „съществуващия“ навес в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ От представеното извлечение от плана /л.157-158/ е видно, че навесът не е отразен, а в потвърждение на това е и записаното в заключението на СТЕ /л.147/, че в кадастралната основа на плана са отразени само две сгради: едноетажна масивна жилищна и двуетажна полумасивна стопанска. Следователно твърдението, че навеса е изграден през 1978 г. се явява оборено от събраните по делото доказателства. А доказателства и твърдения, че строежът е изграден по друго време не са представени. Следователно адресатът на заповедта не е установил по безспорен начин периода на изграждане на наредения за премахване строеж и по този начин е поставил препятствие пред изследването на въпроса за търпимостта му.

Дори хипотетично да бъде прието за вярно твърдението на жалбоподателя в първата инстанция, че навесът е строен през 1978г., въпросът дали навесът е търпим строеж, получава отрицателен отговор по следните съображения. Изследването на търпимостта му следва да се извърши през призмата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно който търпими и не подлежащи на премахване и забрана за ползване са строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Анализът на нормата сочи, че за да е търпим един незаконен строеж е необходимо наличието на две предпоставки: строежът да е извършен до 07.04.1987 г. и да е бил допустим или по действащите към момента на извършването му градоустройствени планове, правила и нормативи, или съгласно сега действащия закон

-по сега действащия ЗУТ, постройката не е допустима с оглед нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, поставяща изисквания към постройките от допълващото застрояване да бъдат с максимална височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива, а когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м. Изключението от 3,6 м е предвидено с оглед необходимостта да се постигне нужния наклон на покрива при разположени на вътрешната граница постройки, тъй като в този случай покривът е едноскатен, отвеждащ дъждовните води в собствения имот. В случая, покривът е двускатен с наклон както към имота в който е изграден строежа, така и към съседния имот, допустимата височина до най-високата част на покрива е 3 м, а видно от заключението на експертизата покривът на процесния навес е с височина 3,3 м.

-по правилата и нормативите, действали към твърдяната година на изграждане /1978/ навесът също не е допустим. В относимата редакция на чл. 120 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ /ДВ, бр. 69 от 1977 г. и преди изменението в ДВ, бр. 91 от 1990 г./ предвижда второстепенните постройки да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м. при най-голяма височина 2,10 м до най-високата част на стрехата и 2,80 м до най-високата част на билото. Измерената височина до най-високата част на покрива от 3,3 м. значително превишава допустимата 2,8 м. Превишена е и допустимата площ. От заключението на вещото лице и от обясненията му дадени в съдебно заседание става ясно, че макар и описан като два навеса, всъщност конструктивно строежът е едно цяло, като разделянето на пространството под навеса с оградна мрежа не води до извод, че навесите са два. Площта на навеса е 28,33 кв. м. и надвишава допустимата максимална площ от 20 кв. м. Навесът не отговаря и на изискванията на чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 /отм./, според която второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, при условие, че калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. В тази относима към 1978 г. редакция липсва израза „или плътни огради“ въведен с нормата на чл. 42, ал. 2, in fine от ЗУТ с изменението на закона обн. в ДВ бр. 65/2003 г. Липсва сграда в съседния имот която да покрива калкана, не е представено съгласие на собственика на този съседен имот и не е изграден пожаропредпазен зид. Неправилен е изводът на административния съд, че видно от първото регулиране на територията на [населено място] извършено през 1979 г. процесният навес е разположен на отстояние от страничната регулационна линия. Към твърдяната година на изграждане /1978 г./ за територията на селото не е съществувал регулационен план. В такива случаи е била приложима нормата на чл. 246, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, според която при строежи в неурегулирани населени места или в още неурегулирани части от населените места се прилагат всички разпоредби на същия правилник и другите действащи разпоредби по проектирането и строителството, като под "парцели" се разбират неурегулирани имоти, под "уличнорегулационни линии" - уличните линии, а под "дворищнорегулационни линии и граници" - имотните граници. От заключението на изслушаната СТЕ става ясно, че навесът е разположен на имотната граница, която съгласно чл. 246, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, в неурегулирани населени места се възприема като дворищнорегулационна граница, поради което за тази постройка важат изложените по-горе съображения за недопустимост, като разположена на страничната регулационна линия към момента на изграждането й.

Строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено неговото премахване.

Касационната инстанция не споделя, мотивите на първостепенния съд, за липса на необходимост от намеса /премахване на незаконния строеж/ и за несъразмерност на разпореденото премахване. Такава намеса е винаги необходима, когато цели възстановяване на нарушения правов ред и премахване на последиците от това нарушение. Намесата в случаи като конкретния е необходима и за да не бъде допуснато по-благоприятно третиране на един правни субекти, за сметка на накърнени права на други. Липсата на намеса би довело до нарушаване на принципа за законност, прокламиран в чл. 4, ал. 3 от АПК.

Неправилно заповедта на кмета на община Карлово е отменена. Атакуваното решение на Административен съд Пловдив, следва да бъде касирано, а оспорването срещу заповедта – отхвърлено.

С оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията на касатора за заплащане на разноски в полза на О. К. в претендирания и доказан размер – 2 570,- лева, от които адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанция, всяко по 1 250,- лева и 70,- лева държавна такса за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 924/19.05.2023 г. постановено по адм. д. № 144/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на П. П. от [населено място] срещу заповед № РД-684/27.07.2022 г., издадена от кмета на община Карлово.

ОСЪЖДА П. П. с [ЕГН] да заплати на О. К. сумата 2 570,- /две хиляди петстотин и седемдесет/ лева, деловодни разходи за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. М. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ