Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 7426/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на П. К. от гр.Севлиево, чрез адв. П., срещу решение № 44 от 26.05.2023 г., постановено по адм. дело № 252/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1185/22.11.2022 г. на зам. кмета на О. С. С доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът зам. кмет на О. С. чрез адв. Я., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендира разноски за настоящата инстанция по приложен списък по чл.80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество – неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящата касаторка на заповед № 1185/22.11.2022 г. на зам. кмета на О. С. с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж „Масивен гараж“ с идентификатор 65927.501.4241.5 по КК, в УПИ IV, кв.55 по плана на гр.Севлиево с размери 3,57/6,20м и Н-2,60м. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, при надлежно делегирани правомощия с т.28 от заповед №1163/14.11.2019г. на кмета на О. С. Установено е спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК при издаване на заповедта и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След обсъждане на доказателствата по делото и административната преписка, както и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е приел, че процесният незаконен гараж съставлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, изграден в отклонение на строителните книжа и виза от 1980г. – с различни от разрешените параметри и на различно място / свободно застрояване на уличнорегулационната линия, вместо свързано навътре в имота/. Изложени са мотиви и за нетърпимост на процесния строеж по смисъла на приложимата хипотеза на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ с оглед годината на неговото изграждане- 1980г.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл. второ от АПК.

Визираното в заповедта правно основание е по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, което определя строеж като незаконен, когато е изграден "при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4", т. е. нормата не обхваща всички хипотези на съществено отклонение от одобрения проект, а само тези по първите четири точки – нарушение предвижданията на ПУП, изисквания за строителство в територии с особена превантивна или териториално устройствена защита, несъвместимост с предназначението на територията и нарушение на строителни и други относими правила и нормативи. В случая, както е мотивирано и в подложената на съдебен контрол за законосъобразност заповед, е налице противоречие с предвижданията на ПУП, тъй като допълващото застрояване на гаража, ведно с останалите три гаража, е допуснато с виза, която става част от плана. Следователно е налице хипотезата на чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ, която предопределя и преценката за евентуална търпимост на процесния строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Безспорно е, че разпореденият за премахване гараж с процесната заповед е изграден 1980г. От неоспореното заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че действащият ПУП е от 1977г., като не предвижда застрояване по улично-регулационната линия, където е изграден процесния гараж, разположен на южната и източната регулационни линии. Вещото лице констатира, че към днешна дата няма изменение на плана в тази част, от което следва, че гаража не отговаря на изискването на ал.1, § 16 от ПР на ЗУТ да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Неоснователен е доводът по касационната жалба, че в заповедта не е посочено изрично по отношение на незаконен строеж коя от цитираните в чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ хипотези е приложима, тъй като заповедта съдържа мотиви в тази насока от фактическа страна – по одобрените строителни книжа гаражът, ведно с останалите три гаража в имота, следва да са изградени свързано до двете жилищни сгради навътре в имота, а не на регулационната линия, свързано помежду им. Това описания в заповедта обоснова безспорно приложимостта именно на изрично регламентираната в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ хипотеза на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка.

Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторката дължи сумата 1500лв /1250лв адв. в.ие и 250лв ДДС/, съставляваща реално направените в касационното производство разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 26.05.2023 г. по адм. дело № 252/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово.

ОСЪЖДА П. К. с [ЕГН] да заплати на О. С. 1500лв /хиляда и петстотин лева/, разноски.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА