Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7483/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ “М. Б. при Агенция „Митници”, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Савова, против Решение № 230 от 19.04.2023 г., постановено по дело № 1082 по описа за 2022г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Решение № 32-185109 от 07.06.2022 год., издадено от Директора на ТД "М. Б. .

От изложените в касационната жалба аргументи може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, oтменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която е определил и митническата облагаема стойност на стоката на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Настоява се за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба –А. Д., чрез процесуалния си представител адв. Г., оспорва основателността на касационната жалба, по подробни изложени съображения, в депозиран писмен отговор. Моли решаващият състав да остави сила съдебния акт с присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пазарджик е било Решение № 32- 185109 от 07.06.2022 год., издадено от Директора на ТД М. Б. с което на основани с което на основание чл. 70, 1 и 2 във вр. с чл. 10, 1, буква д), подбуква i), чл. 77, 1, буква а), 2 и 3, чл. 85, 1, чл. 105, 3 и 4, чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 ал. 1, чл. 55 ал. 1, чл. 56, чл. 59 ал. 2, чл. 66 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 67 ал. 1, чл. 83 ал.1, от ЗДДС, е определена нова митническа стойност и данъчна облагаема стойност на стока по (МД) с MRH 21BG001009007642R1 от 28.05.2021г. и са установени публични задължения за довнасяне за вносно мито в размер на 1 288,78 лева и ДДС в размер на 2 835,31 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС.

Според фактическите установявания на 28.05.2021 г. в МБ Сливен била приета митническа декларация (МД) с MRN 21BG001009007642R1, в която вносителят А. Д., ЕОРИ BGB2105077ZZACACSBX4, с пряк представител „Киси“ ЕООД, [ЕИК], е декларирал за режим допускане за свободно обръщение на стока, с описание в ел. д. № 6/8 - употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка - Mazda, модел - 3, брой места - 5, товароносимост - 1880, първоначална регистрация - 01.01.2019 г., цвят - червен, обем - 2000 куб. см, мощност - 181 HPSAE, двигател - не се чете, шаси № JM1BPBMM5K1125098. В митническата декларация били декларирани в ел. д. № 4/1 „Условие на доставка“ - „DAP - доставено на място“, в ел. д. „Наименование на местонахождението“ - Сливен, в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ - Канада, в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - 1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), в ел. д. № 4/10 „Валета“ - CAD, в ел. д. № 4/14 „Цена на стоката“ - 3000, в ел. д. № 8/5 „Вид на сделката“ - Outright purchase/sale. Представени са следните писмени доказателства, а именно-; фактура (Invoice) № 9798 от 08.03.2021 г., коносамент ( Bill of landing), PERMIT - VEHICLE PORTION/CERTIFICAT DIMM - VEHICULE“ c № L6738325 и дата 24.02.2021г. удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство с VIN JM1BPBMM5K1125098.

По отношение правилността на операциите по допускането за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. със Заповед № ЗТД-1000-425/24.06.2021г. на Директора на ТД „Ю. М. (тогава сега с променено наименование на ТД „М. Б. , бел. моя) при Агенция „Митници“ е разпоредено извършването на обобщен анализ, за който е изготвен нарочен доклад рег. № 32-208102 от 30.06.2021 г., в резултат на което със Заповед № ЗТД № ЗТД-1000-451/06.07.2021г. на Директора на ТД “Ю. М. /тогава, сега „М. Б. бел. моя/ е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Анализирана е информацията за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), съдържащи се в интернет сайт www.autoauction.io, където е открита информация за продажбата му на аукцион на дата 08.03.2021 г. за 11 000 CAD.

При тези данни е прието наличието на основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което и вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страната е депозирана разписка за получената от продавача сума по издадената фактура, в която били включени и транспортните разходи. Посочил е, че в качеството му на физическо лице не разполага със счетоводни регистри, нито с търговското досие по сделката.

Със съобщение по чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо per. № 32-501 от 04.01.2022 г., (л. 32) ответникът е уведомен за предстоящо издаване на неблагоприятно решение на митническия орган по повод декларирания внос, като митническите органи подробно са изложи аргументи за това. В отговор А. Д. е депозирал становище, в което е оспорил съображенията на митническите органи досежно определения нов размер на митническата стойност на стоката по МД.

Последвала е и Д. З. рег. № 32-179572/02.06.2022г., в която са обобщени данните от проверката и се свеждат до това, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по МД цена (посочена в представената инвойс фактура), е извършена проверка в интернет сайт www.autoauction.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил (индивидуализиран с номер на шаси, пробег, състояние, и др.), като въз основа на подробен анализ на които е потвърдено, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по МД, които изводи в обобщение са обосновани най-вече с липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила, в това число договор, поръчка, оферти, кореспонденция между страните предхождаща сключването на сделката; липсата на реквизити в касовата бележка - условие, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение; непредставянето на документи, удостоверяващи извършено плащане в полза на продавача. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е в размер на 11 000 CAD и определена митническата стойност на стоката на 17 280,87 лева - 11 000 CAD при валутен курс 1, 29209 лв. /1 CAD) = 14 212,99 лв. продажна цена (намерена в сайт https: /autoauctions.io), увеличена с транспортни разходи в размер на 3067,88 лв., на основание чл. 70 и чл. 71, пар. 1.буква д/и буква i/ oт Регламент (ЕС) № 952/2013г. По прилагайки чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изчислена нова митническа облагаема стойност на стоката, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане.

Идентично е съдържанието на този доклад и на изпратеното уведомление по смисъла на чл. 22 6 от Регламент № 952/2013.

Последвало е издаването на оспореното Решение.

В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса.

Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в тежест на митническите органи е да докажат твърдяните основателни съмнения, че декларираната МОС не съответства на реално заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката, с която доказателствена тежест е прието, че същите не са се справили.

Първостепенният съд се е аргументирал с това, че данните от коментирания интернет сайт не са достоверна, а и достатъчна информация, които да обосноват такъв извод. Тази информация не е официална и/или служебна, не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, поради което е и негоден доказателствен материал, а други доказателства не са събрани. Приел е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не намира опора в данните от административната преписка. Обосновал е решаващият извод, че подходът на митническите органи за определяне на нова митническа стойност по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., при липса на съпътстващи продажбата документи, които да удостоверяват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатена/дължима цена, като условие за продажбата на внесената стока, се явява незаконосъобразен. Най-сетне съдът е изложил съображения, че дори и да се приеме, че митническите органи са обосновали съмненията си и са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което не е сторено е в настоящия казус.

Касационният съд намира изводите на АС – Пазарджик за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 или МКС).

Съгласно чл.70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Както правилно е приел и първостепенният съд, независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446).

Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft), а със същата касаторът не се е справил.

Дори и да се приеме, тезата че всъщност митническите органи са оспорили достоверността на данните от приложената инвойс фактура, поради което са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащане такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което са приели, че тя е тази постигната при аукциона, то противно на изложеното в касационната жалба напълно обосновани са изводите на първостепенния съд, че и с тази доказателствена тежест митническият орган не се е справил.

Несъстоятелна е тезата на митническите органи по отношение на достоверността на данните от приложената инвойс фактура, поради което последните са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащане такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което са приели, че тя е тази постигната при аукциона. За определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се използва действително платената или подлежащата на плащане на цена, което означава, че е достатъчно наличието на едно от двете алтернативно посочени условия. Противно на изложеното в касационната жалба, при наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност.

Правилно е акцентирано върху обстоятелството, че данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която А. Д. е придобил собствеността върху предмета на вноса, както междувпрочем и с каквато и да било друга продажба надлежно индивидуализирана, за да се приеме тезата, че това именно е „сделката за продажба за износ за ЕС“, а от друга – че съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са надежден източник, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Изложените в касационната жалба аргументи за противното не могат да бъдат споделени.

Или обоснован е и изводът, че митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, 1 от МКС.

Междувпрочем очевидно това е и становището на Директора на Агенция „Митници“, изразено в депозираните пред първат инстанция негови Решения, по аналогични казуси.

Най-сетне от ангажираните по делото доказателства не се установява в условията на пълно доказване и тезата на митническите органи, че при декларирането в МОС не е включен пълният размер на транспортните разходи, за да се налагат и сторените корекции по реда на чл. 71 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Липсват събрани категорични доказателства, които да установят конкретната цена на осъществения транспорт на процесния автомобил от отправното пристанище до мястото на въвеждането му на митническата територия на Съюза и тя да е различна от декларираната.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на А. Д. следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 720 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид претендирания размер на адвокатския хонорар, който е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с 2а от ДР на същата наредба. Същите следва да бъда възложени в тежест на Агенция "Митници", съобразно правилото на 1, т. 6 от ДР на АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230 от 19.04.2023г., постановено по дело № 1082 по описа за 2022г. на Административен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на А. Д., [ЕГН], гр. Пещера, [улица], сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА