Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове:

КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВАДИМИТЪР ПЪРВАНОВРУМЯНА ЛИЛО. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 7521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), за отмяна, на основание чл. 239, т. 4 АПК, на влязлото в сила Решение № 3479 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11963 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. С посоченото съдебно решение е отменено Решение № 5420 от 09.09.2022 г., постановено по адм. д. № 11084 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2021 г. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Е. П. ЕООД искове с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размера от 347557,55 лв., представляващи разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч, без ДДС, за периода 20.02.2015 г. – 25.03.2021 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и нищожен административен акт - Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР; в частта, с която е отхвърлен искът за претендираното обезщетение в размер на 76658,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от отмяната и прогласяването на нищожност респ. на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. до подаване на исковата молба на 05.11.2021 г., както и в частта, с която е осъдено "Е. П. ЕООД да заплати на КЕВР разноски по делото в размера над 217,92 лв., като вместо него в тези части е постановено осъждането на КЕВР да заплати на "Е. П. ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 347557,55 лв., представляващи разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч., без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч, без ДДС, за периода 20.02.2015 г. – 25.03.2021 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и нищожен административен акт - Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР; да заплати на "Е. П. ЕООД сумата от 76658,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от отмяната и прогласяването на нищожност респ. на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. до подаване на исковата молба на 05.11.2021 г.; да заплати на "Е. П. ЕООД законната лихва за забава върху главницата 347557, 55 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.11.2021 г. до пълно изплащане на дължимите суми. Наред с това, Решение № 5420 от 09.09.2022 г., постановено по адм. д. № 11084 по описа на Административен съд София – град за 2021 г. е оставено в сила в останалата неотменена част; КЕВР е осъдена да заплати на "Е. П. ЕООД общо сумата от 2168,69 лв., представляваща сторените в първоинстанционното производство и в касационното производство разноски.

В искането се твърди, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, в отменителната и осъдителната части е неправилно и противоречи на други влезли в сила съдебни решения, изброени в него. Поддържа се становище за съществуващо противоречие на решението, чиято отмяна се иска с предходни решения, постановени от АССГ и Върховния административен съд по правни спорове за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници - ВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., съответно Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., срещу КЕВР, също изброени в искането. Според искателя посочените решения се отнасят до идентични правни спорове за обезщетение за вреди, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – МВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от Решение № Ц – 010 от 30.03.2011 г., съответно решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР. Иска се отмяната на Решение № 3479 от 03.04.2023 г., постановено по адм. д. № 11963 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. в посочените части.

Искателят, чрез процесуалния си представител юрк. Х., в открито съдебно заседание пред настоящия съд поддържа искането, уточнено в съдебното заседание, и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от Енерджи плюс ЕООД.

Ответникът по искането за отмяна – "Енерджи плюс" ЕООД, чрез адв. Ц., оспорва искането за отмяна в представено по делото възражение и в съдебното заседание пред настоящия съд. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.

Ответникът по искането Национална електрическа компания ЕАД чрез упълномощен юрисконсулт, изразява становище за основателност на искането. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по искането „Е. П. ЕАД, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за основателност на искането.

Върховният административен съд, в настоящия Пети петчленен състав на Първа колегия, прецени искането за отмяна като процесуално допустимо - подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт в частта, в която се иска неговата отмяна, е неблагоприятен, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност.

Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение, в посочената по – горе част, на основание чл. 239, т. 4 АПК, е неоснователно по следните съображения:

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК.

В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Отмяната по този текст предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Тази предпоставка в случая не е налице. Искателят се позовава на съдебна практика, цитирана в искането по сходни казуси, но те не могат да се подведат под хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Разпоредбата изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание – тоест необходимо е пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Само при такова тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения.

Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. В случая, както се посочи, не може да бъде направен такъв извод, тъй като не е било налице производство по един и същи административноправен спор. Не е налице основание за отмяна по реда на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Там изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В казуса, обезщетенията за имуществени вреди по посочените дела са претендирани при различни фактически установявания, което само по себе си е достатъчно да обоснове извод за липса на идентичност. Цитираната съдебна практика, формирана по искове за обезщетение, не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила решения. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно на това основание.

Предвид изложеното, настоящият Пети петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, направена в представения по делото писмен отговор от процесуалния представител на ответника се явява основателна. Комисията следва да бъде осъдена да заплати на "Енерджи плюс" ЕООД сума в размер на 3000,00 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Искането за неговото намаляване поради прекомерност на уговорения размер е основателно, като размерът, до който се следва да се намали то е 3000,00 лв. предвид характера на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране, предявено на основание чл. 239, т. 4 АПК, за отмяна на влязло в сила Решение № 3479 от 03.04.2023 г., постановено по адм. д. № 11963 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., с което е отменено Решение № 5420 от 09.09.2022 г., постановено по адм. д. № 11084 по описа на Административен съд София – град за 2021 г. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Е. П. ЕООД искове с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Комисията за енергийно и водно регулиране, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размера от 347557,55 лв., представляващи разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч, без ДДС, за периода 20.02.2015 г. – 25.03.2021 г., в произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и нищожен административен акт - Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР; в частта, с която е отхвърлен искът за претендираното обезщетение в размер на 76658,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от отмяната и прогласяването на нищожност респ. на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. до подаване на исковата молба на 05.11.2021 г., както и в частта, с която е осъдено "Е. П. ЕООД да заплати на КЕВР разноски по делото в размера над 217,92 лв., като вместо него в тези части е постановено осъждането на КЕВР да заплати на "Е. П. ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 347557,55 лв., представляващи разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч., без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч, без ДДС, за периода 20.02.2015 г. – 25.03.2021 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и нищожен административен акт - Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР; да заплати на "Е. П. ЕООД сумата от 76658,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от отмяната и прогласяването на нищожност респ. на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. до подаване на исковата молба на 05.11.2021 г. и да заплати на "Е. П. ЕООД законната лихва за забава върху главницата 347557, 55 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.11.2021 г. до пълно изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, да заплати на "Енерджи плюс" ЕООД, с [ЕИК], сума в размер на 3000,00 (три хиляди) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. Х. п/ Д. П. п/ Р. Л. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ