РЕШЕНИЕ № 167 София, 09.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВАСВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията Светослав Славов по административно дело № 7506/2023 г.
Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Илвея“ ЕООД, с адрес на управление гр. Тръстеник, [улица], с управител И. Калчева, чрез адвокат Р. Диев от Адвокатска колегия - гр. Бургас, против решение № 282 от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 55/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящето дружество против решение № 04/311/00598/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6704#19 от 20.12.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-гр.София, и е осъдена да заплати на ДФЗ деловодни разноски.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон – основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира неговата отмяна. Направените възражения в касационната жалба са идентични в първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в представен по делото становище иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
По отношение за искането за спиране на производството по делото, настоящият съдебен състав счита за неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В съдено заседание на основание чл. 229, ал. 1, т. 4...