О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.2852
гр. София, 13.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№1774 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Е. Д. срещу определение №12817 от 30.07.2025 г. по в. ч.гр. д.№15068/2024 г. на СГС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на П. Е. Д. срещу решение №18976 от 22.10.2024 г. по гр. д.№2318/2024 г. на СРС, с което е върната исковата молба на П. Е. Д., по която е образувано делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. Допустимо ли се явява съдебно производство за установяване на несъществуването на правоотношенията ми с ответника на основание чл.121 и сл. ЗЗД като съдлъжник, при условие че заповедите за изпълнение са влезли в законна сила. 2. Допустимо ли е да се разглежда вида на поетата отговорност по договорни правоотношения след влизане в сила на заповедите за изпълнение, касаещи договорните отношения между страните 3. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване качеството на страната длъжник след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Ответникът по частната касационна жалба „ББР Микрофинансиране“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на суми, които според твърденията на ищеца са принудително събрани по изпълнително дело, образувано за вземания на ответника срещу ищеца. Посочил е, че както общата разпоредба на чл.439, ал.2 ГПК, така и специалната на чл.424, ал.1 ГПК (приложима в случаи като процесния, при които принудителното изпълнение е образувано въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение) обусловят допустимостта на иска от излагане на твърдения за недължимост на вземанията на взискателя, основани на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (хипотезата на чл. 439 ГПК), респективно на факти, настъпили след изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, евентуално на факти, които са настъпили преди изтичането на срока, но представляват новооткрити обстоятелства или се установяват от новооткрити доказателства, с които длъжникът не е могъл да се снабди в срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение (хипотезата на чл. 424 ГПК). В този смисъл и като е установил, че в исковата молба, а и в останалите молби, подадени от името на ищеца по гр. д. №2318/2024 г. на СРС, твърдения за подобни факти не са изложени, а са наведени твърдения и правни съображения относно съдържанието на договорите за кредит, въз основа на които са издадени влезлите в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ищеца, е достигнал до извод, че е недопустимо същите да бъдат релевирани от ищеца след изтичане на сроковете за подаване на възражение срещу процесните заповеди за изпълнение, включително с осъдителен иск за връщане на принудително събрани суми по изпълнителното дело, образувано за вземанията, за които за издадени тези заповеди.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Формулираните в изложението въпроси, свързани с решаващия мотив на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.55 ЗЗД, поради наличието на влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, са решени изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, съобразно която влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Поради това заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл.423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл.424 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред (чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане на събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение) за оспорване на вземането е недопустим. Въззивното определение е съобразено с цитираната практика на ВКС, което изключва поддържаното от частния касационен жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12817 от 30.07.2025 г. по в. ч.гр. д.№15068/2024 г. на СГС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.