Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 7590/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р. М., в качеството и на ЕТ „М. Х. - Р. М.“, [населено място], област Перник, срещу решение № 868 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 26/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Касационната жалбоподателка твърди нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изискванията на закона.

Ответникът, Министерство на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Петков в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С искова молба до Административен съд Перник Р. М., в качеството си на ЕТ „М. Х. – Р. М.“, е предявила срещу Министерство на земеделието и храните иск за обезщетяване на имуществени вреди за сума в размер на 250 385.20 лева, обезщетение за пропусната възможност при неодобряване на проектно предложение по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ „ Радомир – Ковачевци – Земен“. Искът се основава на твърдяно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а именно : разпоредбите на Регламент № 1698/2005г. на Съвета; чл.10 и чл.13 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на съвета;чл.52, ал.2 от Регламент ЕО 1605/2002, чл. 20, чл. 21, чл. 23 и 41 от Хартата на основните права на ЕС, като се обосновава на одобряване на некачествена стратегия на Местна инициативна група „Радомир – Ковачевци – Земен“, декларирани неверни обстоятелства, наличие на конфликт на интереси и др. При условията на евентуалност се претендира сума в размер на 175 269.64 лев, като обезщетение за загуба на възможност в резултата нарушаване на правото на ЕС, както и сума в размер на 175 269.64 лева обезщетение за неимуществени вреди. В уточняваща молба посочва, че исковата претенция не се основава на чл. 1 и 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а на извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4 § 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Административен съд-Перник приема, че делото не му е подсъдно и изпраща същото на Окръжен съд – Перник.

В уточнителна молба до Окръжен съд – Перник, след оставяне на исковата и молба без движение ищцата, основавайки се отново на извъндоговорната отговорност на държавата иска обезщетяване на причинени имуществени вреди, чиито размер определя като еквивалентна сума на неполученото финансиране, 70% от стойността на инвестиционното намерение, като претендира сума в размер на 175 269.64 лева, при условията на евентуалност сума в размер на 87634.82 лева. Предявява иск за сума в размер на 52 580.89 лева нанесени и неимуществени вреди, при условията на евентуалност за сума в размер на 35 053-93 лева, както и лихви върху главниците. Окръжен съд – Перник повдига спор за подсъдност с Административен съд – Перник по предявените с исковата молба и уточнителна такава искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.

С определение № 12 от 12.04.2021 г. по ч. гр. дело № 34а/2016 г. смесен състав на ВКС и ВАС определя Административен съд – Перник за компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като претенцията е за извъндоговорна отговорност за вреди от действия и бездействия на държавни органи при или по повод изпълнение на административна дейност.

В Административен съд Перник е образувано адм. дело № 209//2021 г., производството по което поради отвод на всички съдии е прекратено. С определение от 07.10.2021 г., постановено по адм. дело № 9021/2021 г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Кюстендил.

В Административен съд – Кюстендил е образувано адм. дело № 319/2021 г., производството по което поради отвод на всички съдии е прекратено. С определение от 05.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12490/2021 г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Благоевград.

С разпореждане от 19.01.2022 г. по образуваното адм. дело №26/2022 г., по което е постановено обжалваното решение, съдът е оставил отново исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите и като изложи съответните фактически обстоятелства по предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и по предявения иск за присъждането на обезщетение за забава, както и да формулира надлежни петитуми по исковете. Ищцата депозира „поправена“ искова молба, в която сочи, че е предявила иск само срещу Министерство на земеделието и храните за сума произтичаща от нанесени имуществени и неимуществени вреди, при посочване обстоятелствата, на които го основава. Следва отвод на съдията – докладчик, като определеният след отвода съдия след постъпил отговор на ответника, съдържащ доводи за недопустимост и неоснователност на исковата молба, с разпореждане от 20.04.2022 г. насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание, по предявените от ищеца осъдителни искове, съгласно първоначалната искова молба от 17.08.2016 г. В първото по делото съдебно заседание съдът е докладвал искова молба с правно основание, изведено от титулната страница на същата чл. 4, § 3 от ДФЕС, във вр. с чл. 7 от Конституцията на Република България, при посочване, че в исковата молба са предявени осъдителни искове против Министерство на земеделието и храните, към датата на провеждане на заседанието Министерство на земеделието.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата молба на Р. М., в качеството и на собственик и управител на ЕТ „М. Х. – Р. М.“ против Министерство на земеделието.

За да постанови този резултат съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при оценяване и одобряване на стратегията за местно развитие на Сдружение „Радомир – Ковачевци – Земен“, като по делото такива незаконосъобразни действия не се установяват.

Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо.

Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая ищецът основава претенциите си на нарушения на правото на Европейския съюз, по изложени в исковата молба и уточненията към нея обстоятелства. Съгласно чл. 2в, ал. 1 , т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са претърпени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 . Според чл. 203, ал. 3 АПК, когато пред компетентният, според чл. 2в ЗОДОВ административен съд е предявен иск за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за имуществената отговорност се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора, основан именно на твърдени нарушения на правото на Европейския съюз. Изложените фактически и правни съображения в мотивите на обжалваното решение са по непредявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за наличие или не на незаконосъобразни действия по оценяване и и одобряване на стратегията на МИГ „Радомир – Ковачевци – Земен“. Основаването на вредите на незаконосъобразна административна дейност, но при твърдени нарушения на правото на Европейския съюз, както е в случая, обуславя разглеждането на спора при приложението на 203, ал. 3 АПК относно изведените в него материалноправни аспекти, съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, което съдът в обжалваното решение не е сторил. Съдът дължи защита в рамките, посочени от ищеца в основанието и петитума на иска, като не може да го уважи или отхвърли на неизтъкнато от него такова.

Съдът не се и произнесъл по предявено спорно право, тъй като с решението си е отхвърлил исковата молба на Р. М., в качеството и на собственик и управител на ЕТ „М. Х. – Р. М.“ против Министерство на земеделието. Този диспозитив не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК, не е ясно какво постановява съдът по спорното право, уважава или отхвърля предявения иск. В решението си съдът е приел, че са предявени осъдителни искове, като формално е посочил за предявени тези, изведени от съдържанието на първоначалната искова молба. Не е съобразено последващото уточнение на исковата молба от 20.10.2016 г., от което се извеждат два обективно съединени иска - за причинени имуществени и неимуществени вреди, с посочен размер и обстоятелства на които се основават. Доколкото с последното уточнение, искова молба (поправена), постъпила в съда на 16.02.2022 г., се твърди от ищцата, че е предявен само един иск, с оглед обстоятелството, че ответник е единствено Министерство на земеделието, но при поддържане на искане за присъждане както на имуществени така и на неимуществени вреди, ако съдът е счел, че е налице неяснота, недостатък на исковата молба, е следвало да поиска отстраняването и. В тази насока, с оглед доводите в касационната жалба, следва да се отбележи, че общностното право не съдържа процесуалноправни разпоредби, при което следва приложението на вътрешния правов ред, приложим при разглеждането на подобни вътрешни искове, в случая този по чл. 203 АПК.

С оглед гореизложеното обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените искове.

При този изход на спора съдът не следва да се произнася по съдебните разноски с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 868 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 26/2022 г. по описа на Административния съд - Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АГЛИКА АДАМОВА