Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 7594/2023 г.
А. П. Н. е подала касационна жалба срещу решение №3967/15.06.2023 г. по адм. дело №11633/2022 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу отказа по писмо с рег. № ПРО22-ГР94-37-(1) от 21.11.2022 г. на директора на Столичен дом за радостни обреди Столична община за издаване на български акт за раждане на детето Д. А. Н.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано постановяването на друго, с което да се допусне издаването на български акт за раждане на детето и да се присъдят направените по делото разноски.
Директорът на Столичен дом за радостни обреди Столична община е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. П. Н. срещу отказа по писмо с рег. № ПРО22-ГР94-37-(1) от 21.11.2022 г. на директора на Столичен дом за радостни обреди Столична община за съставяне на акт за раждане на детето Д. А. Н., родено на [дата на раждане] в Барселона, Испания. Жалбоподателката поддържа, че отказът на длъжностното лице по гражданско състояние противоречи на нормите на националното право и на Директива 2004/38/ЕО, че е допусната дискриминация по отношение на детето поради еднополовата връзка на родителите му, което съставлява нарушение на чл. 1 от Хартата на основните права, както и на чл. 45 КМПЧ във връзка с чл. 117 КМПЧ. Нарушенията при произнасянето на административния орган, произтичали от грешното прилагане на правото на Европейския съюз, в противоречие с тълкуването, залегнало в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-490/2022 г., макар че съставянето на акт за раждане, в който да бъдат отразени двама родители от един пол, не противоречи на установения в Р. Б. обществен ред и не е явно несъвместимо с него.
Административният съд установил, че А. П. Н. е подала до Столична община - Р. Т. искане вх. № РТР22-ГР94-2449 от 08.11.2022 г. за съставяне на акт за раждане на детето Д. А. Н., родено в чужбина. Заедно със заявлението е представено легализирано, в заверен превод на български език, извлечение от гражданския регистър на Барселона, Испания, том 06256, стр. 143, секция 1-ва на удостоверение за раждане № 6050130/20/2021г. на Д. А. Н.. Според приетия от съда акт за раждане на детето Д. А. Н., в него като майки са посочени: майка А - А. П. Н., българска гражданка, и майка Б - А. И. А., испанска гражданка. Вписаните като майки на детето жени са сключили граждански брак на 09.10.2015 г. в град Камбрилс, Испания.
С писмо №РТР22-ГР94-2449/25.11.2022 г. на Р. Т. искането на А. Н. било изпратено на Столичния дом за радостни обреди за произнасяне.
С писмо № ПРО22-ГР94-37-(1) от 21.11.2022 г. директорът на Столичен дом за радостни обреди при Столична община отказал съставянето на акт за раждане на делото Д. А. Н. поради липса на достатъчно данни за произхода на детето по отношение на неговата биологична майка.
Въз основа на тези обстоятелства административният съд приел, че отказът е законосъобразен. Административният акт бил издаден от компетентен орган въз основа на правомощията, делегирани от кмета на Столична община на директора на Столичен дом за радостни обреди със заповед № СОА21-РД-1345/14.10.2021 г. Съдът посочил, че раждането на детето е регистрирано в чужбина, а от съставеното удостоверение за раждане не може да се узнае коя е неговата биологична майка и така да се установи произходът му.
Съгласно чл. 12 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Р. Б. български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Р. Б. ако не придобива друго гражданство по произход. В чл.8 от Закона за българското гражданство е предвидено, че български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. За да бъде съставен акт за раждане на детето е трябвало да се установи, че детето Д. А. Н. е родено от българската гражданка А. П. Н.. По силата на чл.60 СК произходът от майката се определя от раждането, като майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.При наличието на вписани две жени като майки на детето Д. А. Н. административният орган не е могъл да установи коя е неговата биологична майка, което е основание за отказ за издаване на акт за раждане, тъй като без установяването на произхода на детето не би могло да се направи преценка дали то е български гражданин. В тази връзка съдът отбелязал, че въпреки даденото на жалбоподателката указание относно разпределението на доказателствената тежест, тя не ангажирала доказателства, че детето Д. А. Н. е родено от нея.
Първоинстанционният съд се позовал и на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-490/20, в което се отбелязвало, че преценката за прилагане на националните правила относно произхода е от изключителната компетентност на всяка държава членка.
Съдът счел за неоснователен довода, че отказът препятства правото на детето по чл. 4, 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, с аргумент, че от посочените разпоредби не се извежда право на българско гражданство. С отказа не били нарушени висшите интереси на детето, както и принципът за гарантиране най-добрия интерес на детето, установен с Конвенцията на ООН за правата на детето, тъй като произходът на детето не е бил установен по правилата на българското право само поради нежеланието на заявителката да представи доказателства за това коя е неговата биологична майка. С оглед преценката, че отказът за съставяне на български акт за раждане на детето Д. А. Н. е законосъобразен, административният съд отхвърлил жалбата на А. Н..
Касационната инстанция намира, че решението е обосновано и съответства на материалния закон.
Административният съд е приложил точно регулиращите правоотношението правни норми. По определението в чл.1, ал.2 от Закона за гражданската регистрация гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва вписването на съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството му на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и други. Гражданската регистрация на физическите лица в Р. Б. се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.
Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за гражданската регистрация в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Р. Б.
Съгласно чл.69 от Закона за гражданската регистрация гражданите на Р. Б. които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Р. Б. Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т.1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.
Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис предвидените по закон данни. В акта за раждане се вписват името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход (чл.72 ЗГР). Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на български акт за гражданско състояние.
Административният съд законосъобразно е приел, че отсъствието на данни относно произхода на детето, въз основа на които да се приеме, че то е български гражданин, е основание да се откаже съставянето на български акт за раждане.
Искането е направено от българската гражданка А. П. Н. в качеството й на майка А и родител на детето Д. А. Н., родено на територията на К. И. според съставения от местно лице по гражданското състояние в чужбина акт за раждане. От значение за спора е и същността на самото искане, което не се отнася само до съставянето на български акт за раждане, но и до съставянето му със съдържание, идентично със съдържанието на вписания в гражданския регистър на провинция Барселона, Испания, акт за раждане, според който родители на детето са майка А и майка Б, сключили граждански брак в Камбрилс, Испания, на 9.10.2015 г.
Искането не би могло да бъде уважено и само поради това, че условията и редът за регистрация на физическите лица в Р. Б. не могат да се определят от чуждо право. Съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете, което е български гражданин, се извършва при спазването на националния закон. В него се вписват майката и бащата на детето или само майката, която е родила детето, ако бащата е неизвестен.
Актовете за гражданска регистрация в България съдържат основните данни, необходими за гражданската регистрация на лицата по чл.8, ал.1 ЗГР. В тях не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон (чл.37, ал.2, предл.3 ЗГР). Актът за раждане, който се съставя, ако роденото в чужбина лице е български гражданин, не е административен акт, издаден от административен орган, а официален документ с правно значение за признаване и упражняване на права. Длъжностното лице по гражданското състояние, което съставя актове за гражданско състояние, не е административен орган ( обратното се сочи в първоинстанционната жалба) и не действа като орган с международна компетентност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от Кодекса за международно частно право. То не прилага норми от Кодекса за международното частно право, в частност, тези на чл.45 КМЧП и чл.117 КМЧП, на които се позовава жалбоподателката (също и издателят на акта). Длъжностното лице по гражданското състояние не е страна в спорно производство и не установява, а регистрира установения съгласно българското право произход на детето. Производството има публичноправен характер и в него не се прилагат стълкновителни норми на международното частно право, с оглед на което не би могло да се очаква и прилагането на чуждо право. Ако се следва обратната логика, при допускане, че детето Д. А. Н. е български гражданин, длъжностното лице по гражданско състояние в К. И. би трябвало да състави акт за раждане въз основа на норми от правния ред на Р. Б. (чл.83, ал.1 КМЧП).
Произходът по българското право се определя от наличието на биологична връзка между детето, жената, която го е родила, и мъжът, от когото е заченато. Произходът е юридически факт, с който правото на всяка държава свързва значими правни последици. Съгласно чл.8, ал.1 от Закона за българското гражданство български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Съставеният в К. И. акт за раждане на Д. А. Н. посочва като майки и съответно, като родители на детето, две жени, които са сключили граждански брак. Актът за раждане удостоверява наличието на правна връзка между детето и двете жени и съществуването на лични отношения между тях по силата на действащи на територията на държавата Испания правни норми, но не съдържа основни данни относно произхода на детето, каквито се изискват по българското право. Родители на детето по българското право са неговите майка и баща или лица от различен пол. Произходът от майката се определя от раждането (чл.60, ал.1 СК) или между майката и детето трябва да има биологична връзка, която предопределя възникването на правни отношения между родител и дете. За съставянето на български акт за раждане, както правилно е преценил административният съд, А. Н. е следвало да представи документи, удостоверяващи, че е родила детето, което с раждането си е придобило българско гражданство. Тъй като всяка държава има суверенитет по въпросите на гражданството, действащите в държавата норми относно произхода не могат да не бъдат разглеждани в контекста на публичноправното отношение, което възниква с придобиването на национално гражданство.
Изискванията относно съставянето на български акт за раждане, съответно правилата, които уреждат произхода, са еднакви за всички лица, които са български граждани. Прилагането им спрямо българските граждани също е еднакво, независимо от пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Обжалваният от А. Н. отказ не се основава на съществуваща в националния закон правна пречка, по причина на която детето е било неблагоприятно третирано, включително, поради сексуалната ориентация на неговите родители, вписани в съставения акт за раждане в К. И. Причина да не се състави акт за раждане на детето, както е приел и първоинстанционният съд, е отказът на А. Н. да съобрази искането си с правото на държавата, чийто гражданин е. Ако между жалбоподателката и детето няма биологична връзка или ако тя не го е родила при условията на асистирана репродукция, то не е придобило българско гражданство, което лишава от основание искането да му бъде съставен български акт за раждане. Ако детето е родено от А. Н., този факт без затруднение може да бъде установен чрез представянето на необходимите документи. Видно от представеното по преписката извлечение от гражданските регистри на провинция Барселона, Испания, фактът на раждането на Д. А. Н. е надлежно регистриран.
Съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете с вписването на данни относно неговия биологичен произход не влиза в противоречие с негови права или законни интереси. Доказването на факта на майчинството не може да се счита за унижаващ човешкото достойнство. От първостепенен интерес на детето е да знае своя произход, което в разглеждания случай не води до несъвместимост с вече създадените по силата на чуждото право семейни отношения. При осиновяване на дете съобразно българското семейно право също се създават пълноценни лични отношения между родител и дете, макар те да нямат биологична връзка. Не може да се отрече обаче, че установената биологична връзка между родител и дете гарантира стабилност на произхода, докато правната връзка, която не се основава на произход, може да бъде прекратена. От значение е да се подчертае, че след като няма данни за осиновяване на Д. А. Н., явно детето е родено от едната от двете жени, вписани като негови майки. Изискването за установяване на произхода на детето по националното право не поставя в неравностойно положение родената в Испания Д. А. Н. при положение, че правната връзка между родител и дете, що се отнася рождената му майка, и по правото на държавата по местоживеене, възниква от биологичния произход. Различието между българското право и правото на К. И. се изразява в това, че другият родител е жена и личните му отношения с детето възникват по силата на брачната му връзка с жената, която го е родила. Това различие не е пречка за съставянето на български акт за раждане на Д. А. Н., при положение, че е в документа може да се впише и само майката, която е родила детето.
Неприемлив е доводът на жалбоподателката Н. че отказът на длъжностното лице да състави български акт за раждане на детето Д. А. Н., нарушава правото/свободата на личен и семеен живот по чл.7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Според практиката на Европейския съд по правата на човека семейният живот може да се изразява в отношения, които произтичат от кръвна или брачна връзка, или само от съвместно съжителство.
Съгласно член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Правото е обвързано със задължение на държавата за минимална намеса във водения от лицата, които са нейни граждани или живеят на нейна територия, личен и семеен живот. Същевременно съблюдаването на това задължение не изисква пълен отказ на държавата от правна регулация, както и от прилагането на мерки от обществен интерес, противопоставими на нечий частен интерес.
Правото на зачитане на личния и семейния живот на индивида, гарантирано от чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, също не е абсолютно. То може да бъде ограничено ...в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на други лица .
Оспореният административен акт не се позовава на подобни ограничения, както няма и друго основание за интерпретация на фактите в насока на осъществена недопустима държавна намеса в личния и семеен живот на детето. С оглед произтичащите от произхода значими последици за социалния статус на всяко лице държавата има позитивно задължение да създаде общи правила, с които да регулира отношенията, свързани с брака и произхода. Личният и семейният живот се доминират от свободния избор на индивида, какъвто той няма, що се отнася до подлежащи на правна регламентация от публичната власт социални отношения. Изборът на индивида не може да се приложи неограничено в отношенията на произход и поради това, че те са обусловени от природна даденост.
Когато се преценяват интересите на детето, необходимо е да се вземе предвид, че изборът на личен и семеен живот е предоставен на пълнолетни лица, които именно се ползват от тази свобода. Детето, което се отглежда в семейна среда, няма такъв избор - до навършването на пълнолетие негова семейна среда е тази, избрана от родителите.
Създадените от българската държава правила, според които произходът се определя от биологичната връзка/ между детето и неговите двама родители, които са мъж и жена, не означава, че няма да бъде зачетен семейният живот, който почива на връзка, различна от биологичната. Обявяването на биологичния произход на Д. А. Н. не изключва воденето на семеен живот с лицата, вписани като нейни родители в съставения в чужбина акт за раждане, чийто избор да встъпят в брачна връзка предопределя общото им съжителство. Детето има установена самоличност и води семеен живот в държава, която признава брака между еднополови двойки, както и произтичащите от него родителски отношения между дете и две майки. Според чл.9 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на създаване на семейство е гарантирано в съответствие с националния закон, който го урежда. Изискването за регистриране на биологичния произход в актовете за гражданско състояние, съставени по българското право, не би могло да повлияе върху създадения в друга държава, въз основа на нейните закони, семеен живот и поради това, че българското право не е приложимото за него право.
Различието в обхваната от държавния суверенитет на държавите членки правна уредба, създадена в област на чувствителни обществени отношения, каквито са отношенията, свързани с брака и семейството, не може да се интерпретира като нарушение на правото на Европейския съюз, при положение, че Съюзът зачита националната идентичност на държавите, присъща на техните основни политически и конституционни структури (чл.4, ал.2 ДФЕС) .
В приложимото по това дело тълкувателно решение от 14 декември 2021 г. по дело С-490/2020 г. на Съда на Европейския съюз се цитира чл.7 от Конвенцията за правата на детето, според който детето трябва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и по рождение има право на име, право да придобие гражданство и доколкото е възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители. Държавите-страни по конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията, поети по съответните международни документи в тази област.
Цитира се и чл.4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, според който Съюзът зачита равенството на държавите членки пред Договорите, както и националната им идентичност. Съдът изрично отбелязва, че ..правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност.., както и че ...държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, няма задължение да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са вписани като негови родители в акта за раждане, съставен от властите на приемащата държава членка.
С. С. е поставил изискване да се съблюдава детето да не бъде лишено от връзката с единия от родителите си при упражняване на правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки или да се създават пречки, които да направят упражняването на това негово право фактически невъзможно или прекалено трудно поради това, че неговите родители са от един и същ пол.
Както беше отбелязано по-горе, в производството пред длъжностното лице по регистрация не е установено националното гражданство на детето Д. А. Н., съответно гражданство на Европейския съюз. Дори при допускане, че детето е гражданин на държава член на Европейския съюз, не може да се направи извод, че отказът за съставяне на български акт за раждане засяга права, чието зачитане е с приоритетно значение по силата на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, както и други права и свободи, произтичащи от гражданството на Съюза. Фактическите обстоятелства по казуса, такива каквито са въведени по делото към настоящия момент, не могат да се интерпретират като засягане на свободата на движение на лице, гражданин на Европейския съюз, и правото му да пребивава на територията на държавата членка, чието национално гражданство има, заедно с неговите двама родители.
Отказът за съдействие за установяване на биологичния произход на детето Д. А. Н. предпоставя постановяването на отказ от компетентното длъжностно лице и създава реални пречки пред възможността за упражняване в пълнота на всички негови права, произтичащи от българското/съюзното гражданство, ако то е български гражданин, както и пред законния му интерес да знае своя произход. Актът на длъжностното лице по гражданството състояние, издаден в съответствие с националния правопорядък, не влиза в противоречие с права и свободи, обявени от правото на Съюза, както и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, с оглед на което основателно е бил счетен за законосъобразен.
Като е отхвърлил подадената срещу този акт жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3967/15.06.2023г. по адм. дело №11633/2022 г. по описа на Административния съд-София град.
ОСЪЖДА А. П. Н., [ЕГН], да заплати на Столична община разноски в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
/п/ ЮЛИЯН КИРОВ