О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2874

гр. София, 13.10.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 1529 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9811 от 28.05.2025 г., подадена от Кооперация „Потребителна кооперация „Изгрев““, [населено място], Столична община, чрез процесуален представител, срещу определение № 1347 от 30.04.2025 г., постановено по т. д. № 2762/2024 г. по описа на Върховен касационен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от кооперацията молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 7514 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 11476/2021 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 6623 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 9505/2022 г. на Софийски градски съд.

Частният жалбоподател релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна и връщане на делото на предходния тричленен състав на ВКС, който да се произнесе по същество на молбата за отмяна. Счита, че съгласно изричното указание на Софийския градски съд въззивното решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му, като страната добросъвестно се е доверила на това указание на съдебния орган и е подала касационна жалба. Същата е била оставена без разглеждане от ВКС на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а подадената впоследствие молба за отмяна на свой ред също е оставена без разглеждане като просрочена, с което страната е била лишена от достъп до съд, защото е била уведомена за несъществуващо право на обжалване, вследствие на което е пропуснала срока за реално съществуващото правно средство за защита.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по частната жалба от насрещната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от Кооперация „Потребителна кооперация „Изгрев““ молба за отмяна, първият тричленен състав на ВКС е приел, че изложените с молбата обстоятелства обосновават основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – влезли в сила две съдебни решения, които си противоречат, като разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че в тази хипотеза молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизането в сила на последното решение. Последното от двете решения, които страната сочи като противоречащи си, е решение № 7514 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 11476/2021 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 6623 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 9505/2022 г. на Софийски градски съд, постановено по предявен от кооперацията против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 98е от ЗЕ вр. чл. 51, ал. 6 от ЗЕ за установяване недължимостта на сума в размер на 9 242.03 лв., представляваща служебна корекция на сметка за ползвана електроенергия поради неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Отричаното от ищеца и претендирано от ответника вземане произтича от правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, възникнало във връзка с упражняваната от страните по занятие търговска дейност, поради което и спорът, произтичащ от съществуването и последиците на това правоотношение, следва да бъде квалифициран като търговски и постановеното по него въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на иска, не подлежи на касационен контрол.

При тази констатация и приемайки, че въззивното решение по гр. д. № 9505/2022 г. на Софийски градски съд не подлежи на обжалване, предходният тричленен състав на ВКС е заключил, че същото е влязло в сила в момента на постановяването му, като в този момент е влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционно решение; подадената срещу въззивното решение касационна жалба, образуваното по нея производство пред ВКС и постановеното определение от 03.07.2024 г. по т. д. № 1132/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което касационната жалба е оставена без разглеждане, не променят момента на влизане в сила на решението, който следва от императивната процесуалноправна норма на чл. 296, т. 1 ГПК, в който смисъл са и задължителните разяснения в т. 7 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г.; с оглед датата на влизане в сила на решение № 7514 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 11476/2021 г. на Софийски районен съд (21.12.2023 г.), постъпилата на 07.10.2024 г. молба за отмяна на същото по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се явява процесуално недопустима, доколкото е подадена извън определения в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК преклузивен тримесечен срок.

Определението е правилно.

Съобразно ясните постановки, залегнали в т. 7 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдебният акт е окончателен като неподлежащ на обжалване той влиза в сила от момента на обявяването му, съответно – дори и да е подадена касационна жалба срещу въззивно решение, което е изключено от касационен контрол, тази касационна жалба не поражда суспензивен ефект и решението влиза в сила. Този извод не се променя от дадени от съда неправилни указания относно обжалваемостта на постановения от него съдебен акт, тъй като липсата на процесуална възможност за подаване на касационна жалба произтича пряко от закона, уредена е с императивни процесуалноправни норми и не произтичала от указания на въззивния съд в единия или другия смисъл. При така изложеното, решаващите изводи на постановилия обжалваното определение предходен състав на ВКС в посока на това, че решението, отмяната на което се иска, е влязло в сила на 21.12.2023 г. – датата на постановяване на окончателното въззивно решение с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, от който момент е влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционно решение, са правилни.

В подадената молба по чл. 303 ГПК е заявено искане за отмяна на влязлото в сила решение № 7514 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 11476/2021 г. на Софийски районен съд, за което се твърди, че е постановено в противоречие с влязло в сила преди него друго решение – решение № 367 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 6094/2021 г. на Софийски градски съд. Така заявените обстоятелства обхващат хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, по отношение на която е приложим предвиденият в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК срок за подаване на молбата за отмяна, а именно – тримесечен, считано от деня на влизане в сила на последното решение. Видно от твърденията в молбата и приложените към нея и по делото съдебни актове последното решение по смисъла на сочената разпоредба е решение № 7514 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 11476/2021 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 6623 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 9505/2022 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 21.12.2023 г. съгласно чл. 296, т. 1 ГПК и изложените вече аргументи за липсата на суспензивен ефект на подадената срещу това въззивно решение касационна жалба. Следователно, считано от 21.12.2023 г., тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК за подаване на молба за отмяна на това влязло в сила решение по реда на извънинстанционния контрол е изтекъл на 21.03.2024 г. (четвъртък, присъствен ден), а молбата за отмяна е подадена едва на 07.10.2024 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок, поради което изводът на първия тричленен състав на ВКС за нейното просрочие и процесуална недопустимост е правилен и законосъобразен и обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1347 от 30.04.2025 г., постановено по т. д. № 2762/2024 г. по описа на Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: