Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 7548/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Х. против решение № 145 от 01.06.2023 г. по адм. дело № 653 /2022 г. на Административен съд - В. Т. с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 8121з-11186 от 16.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Христов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и обстоятелството, че доказателствата не установяват да е осъществил състава на нарушението, за което е наказан. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на жалбоподателя Христов е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал.1 ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителя са подробно описани по време място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение.

Законосъобразно е и заключението на административния съд, че наказанието е наложено при спазване на всички процедурни изисквания. Решаващият съд правилно приема, че заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 1 ЗМВР дисциплинарно производство. В съответствие с чл. 205, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган разпорежда проверка и определя дисциплинарно разследващ орган. Дисциплинарната проверка е проведена при участието на служителя Христов, срещу когото се води производството. Изпълнени са и останалите изисквания на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на Христов за запознаване, а постъпилите от последния обяснения са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарната санкция.

Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя.

Поради изложеното следва да се приеме, че при издаване на заповедта за налагане на наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводът на касатора в обратен смисъл е неоснователен.

Обосновано от доказателствата и съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя Христов с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено настъпило на 25.11.2022 г. в гр. Свищов пътно транспортно произшествие с участието на жалбоподателя Христов, държавен служител, инспектор, разузнавач V степен в група Криминална полиция, РУ Свищов при ОДМВР - В. Т. който управлява лек автомобил Х. Т. с немски регистрационни табели и № [номер]. Констатирано е, че автомобилът, управляван от Христов, не е регистриран, а поставените регистрационни табели са издадени за друго моторно превозно средство. Тези факти са установени въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от материалите по образуваното против Христов досъдебно производство. Всички доказателства са анализирани от състава на административния съд изключително подробно, като правилно е отбелязано, че обясненията на М. Т., която живее на съпружески начала с жалбоподателя не могат да бъдат кредитирани, с оглед връзката на свидетелката с наказания служител, а също и поради констатираните вътрешни противоречия в обясненията, както и поради факта, че изложеното от свидетелката се опровергава от останалите доказателства, включително тези относно придобиването на лекия автомобил.

Възражението на жалбоподателя, че едва след инцидента е узнал за нередностите при регистрацията на лекия автомобил, правилно е прието за неоснователно. В този смисъл административният съд обсъжда подробно всички събрани доказателства, сочещи, че Христов е управлявал друг автомобил със същия регистрационен номер и излага подробни съображения за причините, поради които приема обясненията на Христов и на Тодорова за недостоверни, които настоящата инстанция споделя.

При тези факти административният съд правилно приема, че действията на жалбоподателя Христова са в противоречие с правилата на т. 19, т. 20 и т. 28, б. а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Р. Б. Извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и уронва престижа на полицейската институция, тъй като става известно на широк кръг лица (полицейски служители и органи на досъдебното производство). Това е основание действията на служителя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Доводът, че не са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като по случая е образувано досъдебно наказателно производство, правилно е приет от административния съд за неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 194, ал.3 ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление. Освен това в случая Христов е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършено закононарушение.

Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 01.06.2023 г. по адм. дело № 653/ 2022 г. на Административен съд В. Т.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА