Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7552/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на Я. С., приподписана от адв. Й., срещу решение № 4122 от 20.06.2023г., постановено по адм. дело № 946/2023г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К – 96 от 09.01.2023г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 и чл. 92 във връзка с чл. 6 ал. 1 от ЗДСл за извършено нарушение на чл. 89 ал. 2 т. 5 във връзка с ал. 1 ЗДСЛ – неспазване на правилата на кодекса за поведение на служителите в държавната администрация на Я. С. на длъжност – началник сектор „Технически и електронни средства и въоръжение“ в отдел „Управление на собствеността“ при Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /неправилно посочено в жалбата на административнопроизводствените правила/ - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на чл. 31 ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Наказателно – процесуалния кодекс съставът на АССГ е приел, че жалбоподателят е извършил престъпление без за това да има влезнала в сила присъда. Навежда съображения, че уволнение, когато установеното нарушение е и престъпление съгласно чл. 94 ал. 2 ЗДСл може да бъде наложено при наличие на влезнала в сила присъда, като сроковете за провеждане на дисциплинарно производство започват да текат от влизане в сила на присъдата. Поради това навежда съображения за неправилност на извода на съда за спазени срокове в административното производство. Навежда съображения и за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, игнорирано от съда, което е нарушило правото му на защита, а именно, че не е спазено изискването да бъде изслушан в административното производство. Посочва и че е бил пренебрегнат факта, че е бил задържан под стража, което пък е довело до лишаването му от възможност за пълноценно участие в административното производство. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции.

О. М. на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването съобразно чл. 92, ал. 1 ЗДСл, приложим в случая, тъй като наказаното лице е заемал служебно правоотношение с МВР, регламентирано по ЗДСл. Приел е, че оспорената заповед съответства на изискванията за форма и е с необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, като е издадена при спазване на регламентираната процедура и при спазване на сроковете по чл. 94 ЗДСл. Посочил е, че не е спорно по делото, че дисциплинарното производство е проведено в период, в който жалбоподателят е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, но видно от протокол от 16.12.2022г. на него са били връчени лично всички документи, съставени в хода на производството, и събраните в тази връзка доказателства, връчена му е покана за изслушване и му е предоставена възможност за представяне на писмени обяснения съгласно чл. 93 ал. 1 ЗДСл. Посочил е и че видно от протокол от 04.01.2023г. е бил и изслушан от дисциплинарно наказващия орган, както и се е възползвал от възможността и е представил и писмени обяснения. По тези съображения съдът е достигнал до извод за спазване на административно производствените правила при издаване на заповедта и липса на нарушение на правото на защита на жалбоподателя в образуваното дисциплинарно производство. За да постанови оспореното решение съдът е извел извод и за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като е установено извършено от Серафимов на 11.11.2022г. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата е установено, че е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение в администрацията като е приел от трето лице сума в размер на 2000 лв. с цел лично облагодетелстване, с което е уронил престижа на МВР. Изложил е съображения, че с приемането на сумата, за което е образувано и досъдебно производство, като служител жалбоподателят е нарушил принципите регламентирани в чл. 2 т. 1 – 4 и т. 8 от Кодекса – за лоялност, законност, добросъвестност, безпристрастност и почтенност, както и чл. 11 ал. 1 от Кодекса да не допуска поведение, което го въвлича в корупция и да противодействат на такива прояви и други неправомерни действия. Приел е и че поведението е станало достояние на обществеността, с което пък е нарушен чл. 17 от Кодекса, а именно довело е до уронване престижа на МВР. Съдът е достигнал до извод, че така е установеното извършване на нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСл. и обосновава наличието на основанията по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.

Относимите към спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, като фактическите констатации на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях съставът на АССГ е извел законосъобразен и обоснован правен извод за законосъобразност на заповедта.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма и притежава необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Съответен на закона е и извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. От доказателствата се установява, че е спазена предвидената в закона процедура при издаване на заповедта. Съответен на събраните в хода на производството доказателства е и извода, че е спазено изискването на чл. 96 ЗДСл. като в случая е дисциплинарно наказващият орган е взел становището на дисциплинарния съвет, който е изяснил относимите към производството факти и обстоятелства, събрал е надлежни доказателства, като включително е изслушал непосредствено обясненията на държавния служител и е обсъди представените от него доказателства и наведени възражения. От доказателствата е видно, че с постановление от 15.12.2022г. на прокурор при Софийска градска прокуратура е разрешено на посочени служители на МВР да проведат беседа с Я. С., който към този момент се е намирал в следствения арест с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Самото изслушване е проведена на 04.01.2023г., видно от представен по делото протокол за проведено изслушване по чл. 93 ал. 1 ЗДСл. Изслушването е проведено и след като на 16.12.2022г., пак видно от представени по делото протоколи на жалбоподателя са предоставени всички материали събрани в хода на производството и му е предоставено копие и възможност да се запознае с тях, за което той се е подписал лично. Предоставена му е възможност и да представи писмено възражение, от което той също се е възползвал, като е представил такова, като всички дадени обяснения и възражения и доказателствата в тяхната съвкупност са обсъдени в хода на проведеното дисциплинарно производство. При издаване на оспорената заповед е спазен и срокът по чл. 94 ал. 1 ЗДСл. Поради това и са неоснователно възраженията в касационната жалба, че при издаване на заповедта и провеждане на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като напротив видно от представените доказателства на същия е осигурена пълна възможност за участие в административното производство.

Правилен е извода на съставът на АССГ за материална законосъобразност на оспорената заповед. Наложеното най – тежко дисциплинарно наказания – уволнение по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл – е наложено за извършено нарушение на чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСЛ, а именно неспазване на правилата по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и в частност на чл. 2 т. 1, 2, 3, 4 и 8, чл. 3 ал. 1, чл. 11 ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 17 ал. 1 от същия. Правилен е извода на съда, че от представените доказателства във връзка с установеното поведение от страна на жалбоподателя, а именно във връзка с подаден сигнал за корупционни действия на 11.11.2022г. при организирано наблюдение от служители на отдел „Вътрешна сигурност“ на Серафимов са предадени от трето лице 2000 лв. в белязани банкноти, като е задържан от служителите на отдел „Вътрешна сигурност“, при което от него са изпаднали листове и паричната сума от 2000 лв., което поведение е станало достояние на обществото чрез медийни отразявания, се установява извършване на нарушение на правилата по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Правилен е извода, че с извършеното са нарушени принципите за поведение за законност, лоялност, добросъвестност, безпристрастност и почтенност, както и изискването на чл. 3 ал. 1 от Кодекса в отношенията си с физическите и юридическите лица служителите да се придържат към посочените принципи. Правилен е и извода, че е допуснато и нарушение на чл. 11 ал. 1, 2 и 3 от Кодекса, а именно да не допуска поведение, което го въвлича в корупция, и да противодейства на такива прояви, да не допуска да бъде поставен в икономическа или друга зависимост, както и да не иска и да не приема подаръци, услуги, пари, облаги или други ползи, включително за извършване на работа, която влиза в служебните им задължения, като всички тези действия са станали публично известни и съответно са довели и до нарушението на чл. 17 ал. 1 от Кодекса, а именно не е следвано поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Така изложеното обосновава законосъобразност на извода за извършено нарушение на чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСл, за което законосъобразно е наложено най – тежкото наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 ЗДСл.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът в оспореното решение е приел, че е извършено престъпление, във връзка с което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ при липса на влезнала в сила присъда. В настоящия случай наложеното наказание не е във връзка с образуваното досъдебно производство и привличането на жалбоподателя като обвиняем, т. е. не е образувано във връзка с деянието, което може да представлява престъпление, при което е приложим чл. 94 ал. 2 ЗДСл. Напротив в случая дисциплинарното наказание е наложено за допуснати нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, поради и което изискването на чл. 94 ал. 2 ЗДСл е неотносимо.

Предвид изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено.

Водено от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4122 от 20.06.2023г., постановено по адм. дело № 946/2023г. по описа на Административен съд София – град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ