Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 7577/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, чрез процесуален представител държавен експерт – юрист Г. Т., против решение № 424/27 юни 2023 г., постановено по адм. дело № 354/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната Д. С., срещу решение с изх. № 17-106 от 13 март 2023 г. на началника на СГКК гр. Пазарджик, с което е отказано изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, поискано със заявление № 01-7804 от 09 януари 2023г. със заявител Министерство на отбраната. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя.

Съдът е приел, че е налице спор за материално право, разрешимо по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР от граждански съд и административният орган правилно е отказал да допусне исканото от жалбоподателя изменение на КККР, поради което жалбата срещу решението, обективиращо отказа, е била отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в 1, т. 16 от ДР ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Правилен е извода на съдът, че оспореният отказ е издаден в съответствие с чл. 54 ал. 2 ЗКИР. Разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта. Съгласно 1, т. 16 ДР от подзаконовия нормативен акт, "спор за материално право" е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В случая правилно е установено от първоинстанционният съд, че процесните имоти с идентификатор 66439.18.189 и идентификатор 66439.18.190 с адрес [населено място], м. „Милеви скали“ са с вид на територията „горска“ и собственик МЗ-ДГС Пазарджик, с учредено право на ползване – Държавата - Министерство на отбраната, въз основа на заповед № 49 от 21 април 1971 г. на Министерство на горите и горската промишленост. В посочената заповед е упоменато, че площта не се изключва от Държавния горски фонд и не се предоставя правото на ползване на дървесината и други странични ползувания от гората. Изрично е упоменато, че Министерството на народната отбрана си запазва правото на собственост върху извършените от него строежи. По отношение на добитата дървесина от изсичането на гората при провеждане на строителството е предвидено същата да се предаде на горското стопанство за изпълнение плана на лесосечния фонд. С посочената заповед на Министерство на отбраната не е предоставена собствеността на територията на процесиите имоти, а същите се индивидуализират само и единствено като собственици на изградените от тях постройки. За това свидетелства и АПДС № 2074 от 18 януари 2018 г., в който са упоменати видът и описанието на пет броя сгради, собственост на жалбоподателя.

Нещо повече, в производството пред административния орган, чрез депозирано възражение с вх. № 07-5790 от 24 февруари 2023 г. от заинтересованата страна директора на ТП ДГС „Пазарджик“, е изразено изрично несъгласие за процедиране на това изменение. Налице е липса на съгласие между страните относно правото им на собственост върху процесните имоти, предмет на процесния отказ, за допускане на исканото изменение на КККР, който спор има характер на спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР.

Логичен и правилен е изводът на Административен съд Пазарджик за наличие на спор за материално право. Спорът за материално право не може да бъде разрешен в процесното производство, а по гражданскоправен ред. Съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър [населено място] правилно, с обжалваното решение, е отказал изменението на кадастралната карта и регистри.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника ТП ДГС гр. „Пазарджик“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 424/27 юни 2023 г., постановено по адм. дело № 354/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната, с адрес гр. София, [улица], да заплати на ТП ДГС гр. Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ